„Навсякъде? — мислеше си Мери-Линет. — Това беше плашеща мисъл, но в същото време любопитна. Значи там някъде имаше цял един непознат свят, за който никога не беше подозирала. Област, която можеше да изследва, толкова чужда, колкото и галактиката Андромеда.“
Марк не изглеждаше особено разтревожен от новината, че навсякъде има вампири. Той се усмихваше на Джейд, облегнал лакът на облегалката на тъмнозелената кушетка.
— Значи ти можеш да четеш мисли? Можеш ли да ми кажеш какво мисля сега?
— Сродните души могат да четат мислите един на друг без никакво усилие — отговори Джейд уверено.
„Сродни души…“ На Мери-Линет й се прииска да сменят темата. Чувстваше се неловко и някак неприятно.
— Предпочитам да спреш да говориш за това — обърна се Роан към Джейд. — Онова, което имаш ти, е много по-ценно от това да срещнеш сродна душа. Когато се влюбиш в някого, ти най-напред откриваш човека, когото обичаш. При сродните души нещата стават неволно — дори не е необходимо да харесваш човека, който се е оказал твоята сродна душа. Двамата можете да сте съвършено неподходящи във всяко едно отношение — да принадлежите на различен биологичен вид, да сте различни по характер или по възраст. Но когато срещнеш своето духовно съответствие, ти знаеш, че никога повече няма да бъдеш щастлив без него.
Мери-Линет се чувстваше все по-неприятно и повече не можеше да мълчи.
— А какво става, когато срещнеш своята сродна душа и разбереш, че не искаш да бъдеш с нея? — обърна се тя към Роан, откривайки, че гласът й е някак странен и глух. — Има ли начин да се отървеш от нея?
Настъпи мълчание. Мери-Линет видя всички да се извръщат към нея.
— Никога не съм чувала за такъв случай — отговори бавно Роан. Кафявите й очи се взираха изпитателно в Мери-Линет. — Но мисля, че можеш да потърсиш помощ от вещица, ако имаш такъв проблем.
Мери-Линет преглътна. Очите на Роан бяха ласкави и дружелюбни и Мери-Линет бе обзета от странната нужда да поговори с някого. Някой, който би я разбрал.
— Роан…
Но тя не можа да продължи. Роан, Кестрел и Джейд изведнъж погледнаха към входната врата — като котки, които бяха чули нещо, което е недоловимо за хората. Миг по-късно обаче Мери-Линет също го чу. Туп, туп, туп… Някой ходеше по предната веранда. И сетне глух тътен.
— Хей, там има някой — каза Джейд и преди Марк да успее да я спре, тя бе скочила на крака, отправяйки се към входната врата.
11
— Джейд, почакай малко! — извика Марк.
Джейд, разбира се, не почака нито секунда. Но тя не можа да отвори веднага резето на входната врата и Мери-Линет чу как стъпките по верандата се забързаха — неизвестният посетител бягаше.
Джейд отвори рязко вратата, втурна се към верандата и изпищя. Мери-Линет побърза да й се притече на помощ и видя, че Джейд е стъпила в една от дупките на верандата, където липсваха дъски. Всеки, който не знаеше за тях, попадаше в този капан, но не заради това бе изкрещяла тя.
Причината беше козата.
— О, боже — рече Марк. — О, боже… кой би направил това!
Мери-Линет хвърли само един бърз поглед и почувства нещо като парене в гърдите и ръцете си — ужасно мъчително усещане. Белите й дробове сякаш се свиха и дъхът й секна.
Пред очите й притъмня.
— Да я внесем вътре — нареди Роан. — Джейд, добре ли си?
Джейд дишаше на пресекулки и като че ли хълцаше. Тя се чувстваше точно както и Мери-Линет. Марк се наведе над нея, за да й помогне да измъкне крака си от дупката.
Роан и Кестрел вдигнаха козата, хващайки я за краката. Мери-Линет отстъпваше назад към къщата, стиснала зъби върху вече прехапаната си устна. Отново усети в устата си вкус на бакър.
Сложиха козата върху един старомоден ориенталски килим в преддверието, което водеше към всекидневната. Неравното дишане на Джейд премина в хлипане.
— Това е Етил — каза Мери-Линет и също се разхълца.
Тя коленичи до Етил. Козата беше чисто бяла, с миловидна главичка и широко чело. Мери-Линет протегна ръка и докосна леко едното й копито. Тя беше помогнала на госпожа Бърдок да го подрежат с градинарските ножици.
— Тя е мъртва — отбеляза Кестрел. — Сега й е все едно. — Мери-Линет вдиша бързо глава. Лицето на Кестрел беше спокойно и равнодушно. Шокирана от думите й, на Мери-Линет й се стори, че под кожата й запълзяват мравчици.