— Да извадим тези неща — каза Роан.
— Кожата е вече съсипана — рече Кестрел.
— Кестрел, моля те…
Мери-Линет се изправи.
— Кестрел, млъкни!
Настъпи мълчание. И за удивление на Мери-Линет мълчанието продължи. Кестрел не каза нищо в отговор.
Мери-Линет и Роан започнаха да изваждат заострените дървени пръчки от тялото на козата.
Някои бяха малки, колкото клечки за зъби. Други бяха с дължината на пръстите на Мери-Линет, дебели колкото шиш за печене на месо и тъпи в единия край. „Онзи, който е направил това, е бил силен — помисли си Мери-Линет. — Достатъчно силен, за да пробие кожата на коза с тези трески.“
Още и още… Те бяха стотици по тялото на Етил и в момента тя приличаше на голям таралеж.
— Не е имало силно кървене — каза Роан тихо. — Това означава, че е била мъртва, когато е сторено това. И виж тук. — Тя докосна нежно шията на Етил. — На посоченото място бялата козина беше тъмночервена. „Също като при елена“, помисли си Мери-Линет.
— Някой я е порязал по шията или я е ухапал — рече Роан. — Вероятно всичко е станало бързо и кръвта й е изтекла. Не като при…
— Не като при кого? — каза Мери-Линет.
Роан се поколеба. Тя погледна към Джейд, която подсмъркна и избърса носа си в рамото на Марк.
Роан срещна отново погледа на Мери-Линет.
— Като при чичо Ходж. — Тя наведе пак глава, извади още една пръчка и я прибави към увеличаващата се купчина. — Чичо Ходж беше убит по същия начин от Старейшините. Само че е бил жив, когато са го направили.
За момент Мери-Линет не можа да каже нищо. Сетне попита:
— Защо?
Роан извади още две клечки, лицето й беше сдържано и напрегнато.
— Заради това, че е разказал на човек за съществуването на Нощния свят.
Мери-Линет седна на петите си и погледна към Марк.
Марк седеше на пода, притиснал Джейд до себе си.
— Точно затова леля Опал напусна острова — обясни Роан.
— А сега някой я е убил с кол — каза Кестрел. — И освен това някой е убил козата й по същия начин, по който беше убит чичо Ходж.
— Но кой? — попита Мери-Линет.
Роан поклати глава.
— Някой, който знае за вампирите.
Сините очи на Марк бяха станали по-тъмни и някак изцъклени.
— По-рано споменахте за някакъв ловец на вампири — каза той.
— Според мен това е отговорът на загадката — вметна Кестрел.
— Добре, но кой наоколо би могъл да бъде ловец на вампири? И какви са тези ловци на вампири?
— Точно в това е проблемът — каза Роан. — Нямам представа как могат да бъдат разпознати. Дори не съм сигурна, че вярвам в съществуването на ловци на вампири.
— Предполага се, че това са човешки същества, които са научили за Нощния свят — обади се Джейд, избърсвайки сълзите си с длани. — И те не могат да накарат другите хора да им повярват за нас… Или може би не искат другите хора да научат за нас. Затова ни преследват. Опитвайки се да ни избият един по един. Смята се, че те знаят за Нощния свят толкова, колкото и Нощните хора.
— Искаш да кажеш, че е възможно да знаят как е бил екзекутиран чичо ви? — попита Мери-Линет.
— Да, но това не е някаква голяма тайна — каза Роан. — Имам предвид, че не е необходимо да знаеш специално за чичо Ходж, за да предположиш как са постъпили с него. Това е традиционният метод за екзекуции при вампирите ламия. Няма почти никакви други начини да убиеш вампир, освен намушкване с кол и изгаряне.
Мери-Линет се замисли. Тази нишка нямаше да ги отведе далече. Кой би искал да убие една стара дама и нейната коза?
— Роан? Защо леля ти гледаше кози? Тоест, винаги съм си мислила, че е заради млякото, но…
— По-скоро е било заради кръвта — отвърна Роан спокойно. — Щом е изглеждала толкова стара, колкото казваш, тя вероятно не е можела да ходи в гората на лов.
Мери-Линет се загледа отново в козата, опитвайки се да намери някакви други ключове към загадката. Да бъде точен и безпристрастен наблюдател, какъвто би трябвало да бъде един истински детектив. Когато погледът й се спря на муцуната на Етил, тя премигна и се наведе напред.
— Аз… има нещо в устата й.
— Шегуваш се! — рече Марк.
Мери-Линет само махна към него с ръка.
— Не мога да… трябва ми нещо, с което… Почакайте малко. — Тя изтича в кухнята и отвори едно чекмедже. Грабна един богато украсен нож от чисто сребро и се втурна обратно към всекидневната.