— Така — изсумтя тя, докато се опитваше да разшири малко разстоянието между челюстите на Етил. В устата й наистина имаше нещо, нещо като цвете, но черно. Тя бръкна вътре и го извади.
— Мълчанието на козите — промърмори Марк.
Мери-Линет не му обърна внимание, докато разглеждаше полуразложеното цвете в ръцете й.
— Прилича на ирис, но е напръскан с черна боя.
Джейд и Роан се спогледаха мрачно.
— Е, добре, значи, всичко това има нещо общо с Нощния свят — каза Роан. — Ако преди не бяхме сигурни, сега вече няма съмнение. Черните цветя са символите на Нощния свят.
Мери-Линет остави прогизналия ирис на пода.
— В смисъл?
— Ние ги носим, за да се познаваме един друг. Нали разбираш, върху пръстени, игли за вратовръзки, дрехи и други такива неща. Всеки вид си има свое цвете, а освен това има и цветя, които означават принадлежност към даден клуб или семейство. Вещиците използват черни далии, върколаците черни напръстници, а създадените вампири черни рози…
— А има и една верига от клубове, които носят името „Черният ирис“ — каза Кестрел, присъединявайки се към другите. — Знам това, защото Аш членува в такъв.
— Аш… — каза Джейд, взирайки се в Кестрел с големите си зелени очи.
Мери-Линет седеше като вкаменена. Нещо непрестанно глождеше ума й. Нещо, свързано с черно цвете…
— О, боже — каза тя. — О, боже… аз познавам човек, който носи пръстен с черно цвете на него.
Всички завъртяха глави към нея.
— Кой е той? — попитаха Марк и Роан почти едновременно. Не беше сигурно кой от тях изглежда по-изненадан.
Известно време в Мери-Линет се водеше някаква вътрешна борба.
— Джереми Лавет — отвърна тя накрая, не много уверено.
Марк направи гримаса.
— Този особняк! Той живее сам в една каравана в гората и миналото лято… — Гласът на Марк изведнъж заглъхна, устата му увисна отворена и когато заговори отново, тонът му се беше променил: — Миналото лято там намериха труп.
— Можете ли да кажете дали някой принадлежи на Нощния свят, когато го срещнете? — попита тихо Мери-Линет, обръщайки се към Роан.
— Ами… — поде неуверено Роан. — Не и със сигурност. Ако той умее да прикрива мислите си, по-скоро не… Можем да го стреснем и да го накараме да се издаде по някакъв начин, но няма гаранция, че ще успеем.
Марк се облегна назад.
— О, страхотно! Лично аз мисля, че от Джереми би се получил чудесен обитател на Нощния свят. А това важи също и за Вик Кимбъл и Тод Ейкърс.
— Тод — каза Джейд. — Чакайте малко… — Тя взе една от по-малките клечки, които бяха забити в козата и се вгледа в нея.
Роан погледна Мери-Линет.
— При всяко положение трябва да отидем и да видим твоя приятел Джереми. Най-вероятно ще се окаже, че той е напълно невинен. Понякога хората успяват да откраднат някои от нашите пръстени и игли и тогава настъпва голямо объркване. Особено когато се появят в някой от клубовете ни…
Мери-Линет не беше толкова уверена в това. Имаше много, много лошо предчувствие. Самотата на Джереми, отказът му да общува, с когото и да е в училище, дивата му и екзотична красота, лекотата на движенията му… Да, всичко това водеше до едно-единствено заключение. Тя най-накрая беше разбудила загадката около Джереми Лавет и откритието й никак не я зарадва.
— Добре — рече Кестрел, — ще отидем да се срещнем с този Джереми. Ами Аш?
— Какво за него? — каза Роан, изваждайки последната клечка от тялото на козата. Сетне нежно я зави с края на килима като с плащаница.
— Нима не разбираш? — възкликна Кестрел. — Това цвете е емблема на неговия клуб. Значи може да го е направил някой от приятелите му, които членуват в него.
— Ъ-ъ… съжалявам, че започвам да звуча като развалена плоча — рече Марк. — Но нямам представа за какво говорите. Кой е Аш?
Трите сестри го погледнаха. Мери-Линет извърна глава. След като бе имала толкова много възможности, сега щеше да прозвучи изключително странно, ако споделеше нехайно, че вече се е срещала с Аш. При това на два пъти. Но вече нямаше избор. Трябваше да си признае.
— Нашият брат — обясни Кестрел.
— Той е луд — каза Джейд.
— Аш е единственият от нашето семейство, който може би знае, че сме тук, в Брайър Крийк — добави Роан. — Той ме видя да давам едно писмо на Крейн Линдън, който трябваше да напусне острова. Но не мисля, че забеляза адреса на леля Опал на плика. Аш по принцип не се интересува много от неща, които не го засягат пряко.