— Какво правиш тук?
— Това е къщата на чичо ми?
— Това е къщата на леля ти и никой не те е канил тук.
Аш погледна сестрите си. На Мери-Линет й се стори, че вижда мислите, които прелитаха в ума му: „Бяха ли й разказали вече те за Нощния свят? Но дори и да не бяха го направили, можеха да се издадат с поведението си. Повечето смъртни момичета обикновено не фучаха по този начин.“
Аш вдигна пръста си във въздуха.
— Добре, а сега слушайте.
Мери-Линет го ритна през пищялите. Знаеше, че е неуместно, знаеше, че е непредизвикано от нищо, но не можа да се удържи. Просто трябваше да го направи.
— О, за бога — възкликна Аш, отскачайки назад. — Да не си полудяла?
— Да, тя е луда — рече Марк, който изостави Джейд и побърза да се притече на помощ на сестра си. — Всички знаят, че е луда. Просто си е такава. — Той отстъпваше назад, теглейки Мери-Линет за ръката. И от време на време я поглеждаше така, сякаш току-що беше съблякла всичките си дрехи, за да танцува мамбо.
По същия начин я гледаха и Кестрел, и Джейд. Техните лица вече бяха възвърнали обичайния си вид и зъбите им се бяха прибрали. Те никога не бяха виждали някой да се държи така с брат им. Още по-малко някой смъртен.
Ако момичетата имаха свръхчовешки сили, Аш със сигурност беше по-силен от тях. Той вероятно можеше да убие Мери-Линет с един-единствен удар.
Въпреки това тя не можеше да се владее. Не се боеше от него, само от себе си и от това глупаво особено чувство в стомаха си. От начина, по който коленете й се подкосяваха…
— Ще й каже ли някой най-накрая да престане да прави това? — каза Аш.
Кестрел и Джейд погледнаха въпросително към Мери-Линет. Тя на свой ред сви рамене, дишайки учестено.
Видя, че Роан също я гледа, макар и не чак с такова изумление. Роан изглеждаше разтревожена, изненадана и натъжена.
— Вие сте се срещали — отбеляза тя.
— Трябваше да ви кажа по-рано — рече Мери-Линет. — Той дойде вкъщи. Разпитваше моята мащеха за вас и приятелите ви. Каза, че трябвало да ги одобри, защото бил главата на семейството.
И трите момичета погледнаха Аш с присвити очи.
— Значи не пристигаш сега — каза Кестрел. — От колко време си тук?
— И какво по-точно правиш тук — попита тихо Роан.
Аш пусна ритнатия си крак.
— Не може ли просто да седнем и да поговорим като разумни хора?
Всички погледнаха към Мери-Линет. Тя си пое дълбоко въздух, опитвайки се да се успокои. Все още чувстваше цялата си кожа като наелектризирана, но сърцето й биеше по-бавно.
— Добре — каза Мери-Линет и се постара да изглежда нормално, за да разберат, че временното й умопомрачение е отминало.
Когато се настани на кушетката, Марк прошепна в ухото й.
— Трябва да призная, че никога не съм те виждал да се държиш толкова незряло. Гордея се с теб.
„Дори и големите сестри понякога имат нужда да се държат неразумно“, помисли си Мери-Линет, сетне потупа брат си по рамото и се облегна уморено назад.
Аш седна на един плюшен стол. Роан и Кестрел се настаниха до Мери-Линет, а Марк и Джейд деляха един ориенталски диван.
— Добре — каза Аш. — Може би първо да се запознаем? Предполагам, че това е брат ти.
— Марк — рече Мери-Линет. — Марк, това е Аш.
Марк кимна. Той и Джейд се държаха за ръка. Мери-Линет видя очите на Аш да се свеждат към сплетените им пръсти, но лицето му остана безизразно.
— Добре — каза Аш, поглеждайки към Роан. — Дойдох тук, за да ви отведа обратно вкъщи, където липсвате ужасно на всички.
— Как ли пък не — каза Джейд, изсумтявайки презрително.
— Ами ако не искаме да бъдем отведени? — попита Кестрел, показвайки за кратко зъбите си.
Мери-Линет се изненада от реакцията на Аш, който не се усмихна в отговор. Той вече не изглеждаше ленив, ироничен или самодоволен. По-скоро приличаше на някой, който е дошъл да свърши някаква работа.
— Ние не можем да се върнем вкъщи, Аш — рече Роан. Тя дишаше учестено, но брадичката й беше вирната високо във въздуха.
— Но все пак ще трябва да го направите. Защото иначе ще има някои доста драстични последствия.
— Ние знаехме за това, когато заминавахме — каза Джейд също толкова хладно, колкото и Роан. Нейната брадичка също беше вирната високо във въздуха.
— Е, добре, но не мисля, че сте претеглили добре нещата. — Този път гласът на Аш прозвуча малко по-остро.