— По-скоро ще умрем, отколкото да се върнем — заяви Джейд.
Кестрел я погледна бързо, повдигайки леко едната си вежда.
— О, добре… ще имам това предвид — отвърна Аш напрегнато. Сетне лицето му се смрачи. Сега той изглеждаше много по-решителен, отколкото Мери-Линет смяташе, че е по силите му. Вече не приличаше на едър светъл котарак, а по-скоро на голям, изящен, блед тигър.
— Сега ме чуйте добре — каза той. — Има няколко малки подробности, които не разбирате и аз нямам време да си играя игрички. Какво ще кажете да отпратим малките ви приятели вкъщи и после да си поприказваме по семейному.
Мери-Линет сви ръцете си в юмруци. Марк притисна силно към себе си Джейд, която го отблъсна леко с лакът.
— Може би така наистина ще бъде по-добре — каза тя намръщено.
— Няма да те оставя — отвърна Марк.
Роан прехапа устни.
— Марк…
— Няма да си тръгна. Не се опитвайте да ме защитите. Той не е глупав, рано или късно ще разбере, че знаем за Нощния свят.
Роан неволно затаи дъх. Изражението на Кестрел не се промени нито за момент, но мускулите й бяха напрегнати, сякаш беше готова за бой. Очите на Джейд бяха станали сребърни. Мери-Линет седеше съвършено неподвижно.
Всички гледаха към Аш. А Аш гледаше към тавана.
— Знам, че знаете — каза той с убийствено спокойствие. — Просто се опитвам да ви разкарам оттук, глупаво момче, преди да разбера колко точно знаете.
Сестрите не откъсваха поглед от Аш. Мери-Линет отвори уста да каже нещо, но после се отказа.
— Мислех, че не харесваш хората — рече Марк.
— Така е. Аз ги мразя — отвърна Аш със свиреп ентусиазъм.
— Тогава защо искаш да ме пуснеш да си вървя?
— Защото, ако убия теб, ще трябва да убия и сестра ти — съобщи му Аш с усмивка, която би била съвършено подходяща за партито на Лудия шапкар.
— И какво от това? Тя те ритна!
Този път отговорът на Аш не дойде толкова бързо:
— Да… е, може и да си променя решението всеки момент.
— Не, чакай — намеси се Джейд. Тя седеше на дивана, свила под себе си крака, и се взираше в брат си с ожесточение. — Това е доста странно. Защо изведнъж се загрижи толкова много за смъртните?
Аш не каза нищо, гледайки ядно към камината.
Роан беше тази, която изрече истината тихо:
— Защото са сродни души.
За момент настъпи тишина, сетне последва взрив от възклицания и всички заприказваха едновременно.
— Какво са? Искаш да кажеш като мен и Джейд?
— О, Аш това е страхотно! Да можеше баща ни да бъде тук, за да види това.
— Аз нямам вина за това — извика Мери-Линет. Тя видя, че всички се извръщат към нея и разбра, че очите й са пълни със сълзи.
Роан се пресегна зад Кестрел и сложи ръка на рамото на Мери-Линет.
— Искаш да кажеш, че това е вярно! — възкликна Марк, гледайки ту към сестра си, ту към Аш.
— Да… предполагам, че е вярно. Макар да не знам какво точно означава това — рече Мери-Линет, опитвайки се да спре сълзите си.
— Вярно е — потвърди Аш мрачно. — Но това не означава, че оттук произтича нещо.
— О, в това си абсолютно прав! — възкликна Мери-Линет, приветствайки вътрешно повода за нов сблъсък.
— Затова по-добре си съберете играчките и да си вървим вкъщи — каза Аш, обръщайки се към сестрите си. — Предлагам ви да забравим за това и ще приемем, че никога не се е случвало.
Роан го наблюдаваше, клатейки леко глава. В очите й имаше сълзи, но тя се усмихваше.
— Никога не съм допускала, че може да чуя нещо такова от теб — рече тя. — Променил си се много… Просто не мога да повярвам.
— Аз също не мога да повярвам — каза Аш унило. — Може би е сън.
— Но сега ти трябва да признаеш, че човешките същества не са сган. Защото не можеш да бъдеш сродна душа с една представителка на сганта.
— Да, добре. Хората са страхотни. Всички сме на едно мнение по този въпрос. А сега да си вървим вкъщи.
— Когато бяхме деца, ти беше такъв, какъвто си сега — каза Роан. — Преди да започнеш да се държиш така, все едно си по-добър от всички останали. Винаги съм знаела, че в повечето случаи това беше просто поза, зад която се опитваше да скриеш страха си. И винаги съм била убедена, че не вярваше в онези отвратителни неща, които говореше. Дълбоко в себе си ти все още си онова мило малко момче, Аш.
За първи път тази вечер на лицето на Аш се появи характерната му ослепителна усмивка.