Аш не изглеждаше доволен от чутото.
— Видях един, който горе-долу отговаря на това описание, в бензиностанцията… в града. — Той се обърна към Роан. — Смяташ ли, че може да е някакъв отцепил се вампир?
— Очевидно не е създаден вампир, защото Мери-Линет го е наблюдавала как расте — отвърна Роан. — Мислех си, че по-скоро може да е някой ламия ренегат. Но няма голяма полза да се опитваме да установим това сега. Утре можем да отидем да се срещнем с него и тогава ще научим повече. Нали?
Марк кимна. Джейд последва примера му. Мери-Линет въздъхна дълбоко и също кимна.
— Добре — каза Аш. — Съгласен съм, че не можете да се приберете у дома, преди този въпрос да бъде решен. И така, ще установим кой е убил леля Опал, ще предприемем необходимите мерки и после потегляме обратно. Ясно ли е?
Сестрите му се спогледаха. Но не отговориха.
Докато Мери-Линет и Марк вървяха към къщи, тя видя, че Сириус се е издигнал над източния хоризонт и сега висеше в нощта като скъпоценен камък, по-ярък откогато и да е било. Приличаше почти на миниатюрно слънце, което проблясваше със сини, златни и виолетови лъчи.
В първия момент си помисли, че това е някаква зрителна измама, но сетне си спомни, че бе обменила кръвта си с трима вампири.
13
Джейд седеше в едно голямо кресло, държеше Тиги в скута си и го галеше по коремчето. Котето сърдито мъркаше. Тя наведе глава и се вгледа в изпълнените с възмущение блестящи зелени очи.
— Другата коза е добре — каза Кестрел от вратата, произнасяйки думата „коза“ така, сякаш не беше подходяща за едно изискано общество. — Така че можеш да пуснеш котката.
Джейд не мислеше така. В Брайър Крийк бродеше психопат и тя смяташе да държи Тиги близо до себе си, така че непрекъснато да й бъде под око.
— Няма да се храним с кръвта на тази коза, нали? — обърна се Кестрел към Роан и в гласа й прозвучаха застрашителни нотки.
— Разбира се, че не. Леля Опал го е правила, защото е била твърде стара, за да ловува — отвърна Роан разсеяно.
— Аз обичам лова — каза Джейд. — Той е дори по-вълнуващ, отколкото си мислех. — Но Роан не я слушаше. Тя хапеше устната си, загледана някъде в далечината. — Роан, какво има?
— Мислех си за ситуацията, в която се намираме. За теб и Марк, от една страна. И смятам, че трябва да поговорим за това.
Джейд почувства, че я обзема тревога. Роан беше обхваната от характерната си деловитост и когато това станеше, изведнъж можеше да се окаже, че е пренаредила мебелите в стаята ти или е стегнала багажа ти за Орегон.
— Да говорим за какво? — попита Джейд предпазливо.
— За това какво ще правите вие двамата. Той ще остане ли човек?
— Нямаме право да го променяме — каза рязко Кестрел.
— Нямахме право да правим нито едно от нещата, които извършихме тази седмица — отбеляза Роан. — И ако те отново обменят кръвта си… Достатъчни са само още няколко пъти. Ти самата искаш ли той да стане вампир? — попита тя Джейд.
Джейд не беше мислила за това. Тя харесваше Марк такъв, какъв си беше и сега. Но може би самият той би искал да се промени.
— А ти какво ще правиш с твоята? — попита тя Аш, който в това време слизаше бавно по стълбите.
— Моята какво? — Той изглеждаше сънен и сприхав.
— Твоята сродна душа. Мери-Линет ще остане ли човек?
— Това е другото нещо, за което се тревожех — рече Роан. — Мислил ли си по този въпрос, Аш?
— Нищо не мога да мисля толкова рано. По това време мозъкът ми още не работи.
— Вече е почти обед — съобщи Кестрел презрително.
— Не ме интересува кое време на деня е. Аз все още спя. — Аш се залута към кухнята. — И не е нужно да се тревожите — добави той с малко по-бодър тон. — Защото не възнамерявам да правя каквото и да било с онова момиче. Нито пък Джейд ще прави нещо с брат й. Защото се прибираме вкъщи. — Сетне той се скри от погледа им.
Сърцето на Джейд биеше силно. Думите на Аш бяха прозвучали лекомислено, но тя долови безмилостната решителност, която се криеше зад тях. Джейд погледна към Роан.
— Мери-Линет наистина ли е негова сродна душа?
Роан се облегна назад и кестенявите й коси се разпиляха като водопад върху зеления брокат на кушетката.
— Боя се, че да.
— Но тогава защо иска да си тръгваме.
— Е… — Роан се поколеба. — Сродните души невинаги остават заедно. Понякога огънят, мълниите и силните страсти им идват прекалено много. Някои просто не могат да понесат това.