— Любопитна съм — отвърна тя. — Но в това няма смисъл, защото те правят неща, които ние нямаме право да правим — те убиват!
Мери-Линет остави чашата си с мляко, сякаш беше изгубила апетит. Но истината беше, че си имаше апетит. И не беше ли точно в това проблемът? Нормално беше стомахът й да се свие само при мисълта как убива живо същество и сетне пие кръвта от топлото му тяло.
Вместо това беше изплашена. От онова, което се таеше в този нов непознат свят. И от самата себе си.
— Опасно е — каза тя на Марк. — Не разбираш ли? Ние се заплетохме в този Нощен свят и това е място, където могат да ни се случат лоши неща. Като казвам лоши, нямам предвид нещо от рода на това да те скъсат на изпит, а по-скоро нещо като…
— … Бели зъби, проблясващи под лунната светлина.
— Нещо като това да бъдеш убит завърши мисълта си Мери-Линет. — Говоря сериозно, Марк. Това не е като на кино.
Марк се взираше в нея.
— Да, но ние знаехме това и преди — рече той и тонът му сякаш казваше „Какво толкова?“
Но Мери-Линет не намери думи, с които да му обясни какво точно чувства. Тя изведнъж се изправи.
— Ако ще ходим там, по-добре да тръгваме — каза тя. — Вече е почти един.
Сестрите и Аш ги очакваха пред фермата Бърдок.
— Ти и Марк можете да седнете отпред, с мен — рече Мери-Линет, без да поглежда към Аш. — Но не мисля, че е добра идея да взимаш котката.
— Котката идва с мен — каза Джейд твърдо. — Или аз оставам.
Мери-Линет включи колата на скорост и потегли.
Когато пред погледите им се откри малката група от сгради на Мейн Стрийт, Марк съобщи:
— Ето го и деловия център на Брайър Крийк в цялото му великолепие. Типичен петъчен следобед с абсолютно пусти улици.
Не го каза с обичайната за него язвителност. Мери-Линет го погледна и видя, че брат й говори на Джейд. Самата Джейд се оглеждаше с искрен интерес, въпреки че ноктите на котката бяха впити в шията й.
— Улиците все пак не са абсолютно пусти — възкликна Джейд жизнерадостно. — Ето го онова момче Вик. И онзи другия, Тод. А също и няколко възрастни.
Мери-Линет намали, когато минаваше покрай офиса на шерифа, но не спря, докато не стигна бензиностанцията на противоположния ъгъл на кръстовището. Сетне слезе и се огледа нехайно.
Там бяха Тод Ейкърс, баща му, който беше шериф на града, Вик Кимбъл и неговият баща. Господин Кимбъл имаше ферма на изток от града. В този момент всички се качваха в колата на шерифа и изглеждаха много развълнувани. Бъни Мартен стоеше на тротоара и ги гледаше как потеглят.
Мери-Линет изведнъж се уплаши. Ето какво чувства човек, когато пази някаква ужасна тайна, помисли си тя. Безпокоиш се за всичко, което се случва, питаш се дали не е нещо, свързано с теб, и се тревожиш дали в крайна сметка няма да бъдеш заловен.
— Хей, Бъни! — извика тя. — Какво става?
Бъни се обърна.
— О, здрасти, Мери. — Тя тръгна бавно към нея. Всъщност Бъни никога не бързаше, когато пресичаше улицата. — Отиват да разследват онзи случай с коня.
— Какъв случай?
— О… не си ли чула? — Бъни сега гледаше зад Мери-Линет към Марк и четиримата непознати, които слизаха от колата. Изведнъж сините й очи станаха по-кръгли и тя посегна с ръка, за да намести меките си руси коси.
„Питам се, кой ли точно е привлякъл вниманието й“, помисли си Мери-Линет и се усмихна.
— Здрасти — каза Аш.
— Нищо не сме чули за случая с коня — върна я учтиво към темата на разговора Мери-Линет.
— О… да, един от конете на господин Кимбъл си е разкъсал гърлото в бодлива тел миналата нощ. Така говореха всички тази сутрин. Но преди малко господин Кимбъл дойде и каза, че според него не е било бодлива тел. Той смята, че някой го е направил умишлено. Прерязал е гърлото му и го е оставил да умре. — Бъни сви глава между раменете си и потръпна леко. „Доста театрално“, помисли си Мери-Линет.
— Видяхте ли? — каза Джейд. — Ето затова не изпускам Тиги от очи.
Мери-Линет забеляза, че Бъни се взира в Джейд и каза:
— Благодаря ти, Бън.
— Трябва да се връщам в магазина — рече Бъни, но не помръдна от мястото си. Сега тя гледаше Кестрел и Роан.
— Аз ще те изпратя дотам — предложи Аш кавалерски. „Ето, значи, какъв бил стилът му на действие“, помисли си Мери-Линет. — Все пак не се знае какво може да се спотайва тук наоколо.