— Тиги! — изпищя Джейд. Тя хукна подир него, пъргава като самото коте и сребърно русите й коси се развяха след нея. Марк я последва и налетя на Аш, който точно в този момент също зави зад ъгъла. Аш се блъсна в стената на бензиностанцията.
— Е, това беше забавно — каза Кестрел, усмихната.
Но Мери-Линет не чу думите й. Джереми се взираше в Аш и изразът на лицето му беше такъв, че я побиха тръпки.
Аш отвърна на погледа му с очи, които бяха зелени като глетчерен лед. Погледите им бяха приковани един в друг, изпълнени с моментална инстинктивна омраза. Мери-Линет почувства пристъп на страх за Джереми, но той изобщо не изглеждаше уплашен. Мускулите му бяха напрегнати и очевидно беше готов да се защити.
Сетне Джереми бавно обърна гръб на Аш и се зае отново с дъската. А Мери-Линет направи онова, което трябваше да направи още в самото начало. Тя погледна ръката му. Златният пръстен върху показалеца му проблясваше и тя зърна за миг черната инкрустация върху него. Тя изобразяваше сноп цветя с формата на камбанки. Това не бяха нито ириси, нито далии, нито рози. Цветето върху пръстена отговаряше на един-единствен от знаците, които беше изброила Роан. То беше диво, растеше в околностите на Брайър Крийк и беше смъртоносно отровно.
Напръстник.
Сега тя вече знаеше.
Изведнъж й стана горещо и й прималя. Ръката й, с която държеше дъската, започна да трепери. Не искаше да помръдне от мястото си, но не можеше да остане тук.
— Извини ме… трябва да взема нещо — произнесе тя с усилие. Даваше си сметка, че всички се взират в нея, но не я беше грижа. Пусна дъската и почти побягна.
Не спря да върви, докато не се скри зад ъгъла на хотел „Колд Крийк“, чийто прозорци бяха заковани с дъски. Облегна се на стената и зарея поглед към края на града и горите отвъд него. В сноповете слънчева светлина танцуваха прашинки, които проблясваха върху тъмния фон на далечните ели.
„Толкова съм глупава. Всички улики са били налице, точно под носа ми. Защо не ги видях по-рано. Може би просто защото не съм искала…“
— Мери-Линет.
Тя се обърна по посока на тихия глас. Устоя на изкушението да се хвърли в прегръдките на Роан и да се разхлипа.
— Ей сега ще се оправя. Наистина. Това е само шок.
— Мери-Линет…
— Аз просто… просто го познавам толкова отдавна. Още не мога да повярвам, нали разбираш. Но това още веднъж доказва едно правило — хората никога не са такива, за каквито ги мислиш.
— Мери-Линет… — Роан се спря и поклати глава. — За кого говориш?
— За него, разбира се. За Джереми! — Мери Линет си пое дълбоко въздух, който й се стори горещ и задушливо прашен. — Той го е направил. Наистина го е направил.
— Защо мислиш така?
— Защо ли? Защото е върколак. — Настъпи мълчание и Мери-Линет изведнъж се почувства смутена. Тя се огледа, за да се увери, че никой не може да я чуе и сетне каза още по-тихо: — Нали?
Роан я гледаше с любопитство.
— Как разбра?
— Но ти сама каза, че черният напръстник е знакът на върколаците. А на пръстена му има точно такова цвете. А ти как разбра?
— Просто го почувствах. Вампирските сили са по-слаби на дневна светлина, но Джереми изобщо не се опитва да се крие. Той наистина е върколак.
— Сега вече съм сигурна в това — каза Мери-Линет с горчивина. — Трябваше да се досетя по-рано. Той е… единственият в града, който се интересуваше от лунните затъмнения. И начинът, по който се движи, очите му… А на всичко отгоре живее близо до Потока на бясното куче, за бога. Искам да кажа, че тази земя е собственост на семейството му от поколения наред. И… — Мери-Линет неволно подсмъркна. — … хората говорят, че са виждали там Саскуоч. Голямо космато чудовище, наполовина човек и наполовина звяр. Как ти звучи това на теб?
Роан стоеше безмълвно, със сериозен израз на лицето, но устните й потрепваха. Светът заплува пред очите на Мери-Линет и по страните й потекоха сълзи.
— Съжалявам — рече тя, слагайки ръка на рамото й. — Мъчно ми е, че трябва да изживееш това.
— Мислех, че той е добро момче — каза Мери-Линет, извръщайки глава.
— А аз и сега мисля така — отбеляза Роан. — И знаеш ли, това в действителност означава, че той не го е направил.
— Защото е добро момче ли?
— Защото е върколак.
Мери-Линет се обърна към нея.