Джереми се усмихна едва-едва.
— Ние тук не сме от най-фанатичните привърженици на Закона на Нощния свят. — Той произнесе думите със съвършено нормален тон и Аш и сестрите му машинално се огледаха.
— Ние? — каза Мери-Линет недоумяващо.
— Моето семейство. Някога те са се заселили тук заради отдалечеността на това място. Не са искали да безпокоят никого, както и някой да ги безпокои. Но, разбира се, сега тях вече ги няма. Останах само аз.
В тона му нямаше и нотка на самосъжаление, но Мери-Линет пристъпи към него.
— Съжалявам.
Джейд също се приближи към Джереми, ококорила широко сребристозелените си очи.
— Но и ние дойдохме тук по същата причина. За да не ни безпокои никой. И ние не обичаме Нощния свят.
Джереми се усмихна отново леко, което пролича най-вече в очите му.
— Знам — обърна се той към Джейд. — Вие сте роднини на госпожа Бърдок, нали?
— Тя беше наша леля — каза Кестрел, приковала златистите си очи в него.
Изражението на Джереми съвсем леко се промени. Той се извърна към Кестрел и срещна погледа й.
— „Беше“?
— Претърпяла е малък инцидент, свързан с дървен кол — обясни Аш. — Странно е как се случват такива неща понякога…
Лицето на Джереми отново се промени. Изглеждаше така, сякаш имаше нужда да се подпре на колата.
— Кой го е направил? — попита той и погледна към Аш. За миг на Мери-Линет й се стори, че зъбите му проблеснаха. — Чакайте, вие си мислите, че аз съм го направил. Нали?
— В един момент и това ни мина през ума — отвърна Аш. — Всъщност все още ни минава. Тази мисъл ту идва, ту си отива, може би трябва да й направим пешеходна пътека.
— Аш, престани! — сряза го Мери-Линет.
— Значи твърдиш, че не си го направил ти? — обърна се Марк към Джереми и почти едновременно с него Роан каза:
— Всъщност Кестрел смята, че това е дело на ловец на вампири.
Гласът й беше тих, но всички отново се огледаха. Улицата беше все още пуста.
— Тук няма никакви ловци на вампири — каза Джереми глухо.
— Значи го е направил вампир — прошепна Джейд развълнувано. — Трябва да е бил вампир, имайки предвид начина, по който леля Опал е била убита. А също и козата.
— Козата…? Не, спести ми го. Не искам да знам. — Джереми затръшна капака на колата, погледна към Мери-Линет и каза бързо: — Всичко е наред тук. Трябва само по някое време да смениш маслото. — Сетне се обърна към Роан: — Съжалявам за леля ви. Но ако има наоколо вампир, значи се крие. И при това много умело. Пък бил той и ловец на вампири.
— Вече се бяхме досетили за това — рече Кестрел.
Мери-Линет очакваше Аш да се намеси в разговора, но не стана така. Пъхнал ръце в джобовете си и потънал в мисли, той гледаше към отсрещната страна на улицата.
— Да си видял нещо, което може да ни насочи в правилната посока? — обърна се Мери-Линет към Джереми. — Ние смятахме да огледаме града.
Той срещна прямо погледа й.
— Ако знаех нещо, щях да ви кажа. — В тона му имаше съвсем леко ударение върху последната дума. — Ако можех да ви помогна, щях да го направя.
— Е, добре, защо не дойдеш тогава с нас? Ще ти разрешим да си покажеш главата през прозореца — каза Аш, оживявайки се отново.
С това чашата преля. Мери-Линет тръгна към него, сграбчи го за ръката и подхвърли към другите:
— Извинете ни за малко. — После го задърпа към гърба на бензиностанцията. — Глупак такъв!
— О, чакай малко…
— Млъквай! — Мери-Линет заби пръст в гърлото му. Нямаше значение, че досега й с него предизвикваше електрически експлозии. Това само й даваше още една причина да иска да го убие. В същото време откри, че розовата мъгла, която се появяваше в такива моменти, приличаше много на гнева, който обзема човек, когато крещи на някого. — Ти искаш винаги да си във вихъра на събитията, нали? Да си център на внимание, да се правиш на умник и да изказващ мнение по всякакви въпроси!
— О! — възкликна Аш.
— Дори ако това означава да нараняваш другите. Дори ако това означава да нараняваш някого, на когото цял живот не му е вървяло. Е, добре, не и този път.
— О! — повтори Аш.
— Роан каза, че според вас върколаците са по-низш вид. И знаеш ли какво е това? Ние го наричаме предразсъдъци. Имат ги и хората и това изобщо не им прави чест. Това е най-отвратителното нещо на света. Срамувам се дори да стоя до теб, докато се държиш по този начин. — Мери-Линет осъзна, че плаче. И миг по-късно забеляза, че Марк и Джейд надничат зад ъгъла на бензиностанцията.