Притиснал гръб към закования прозорец, Аш беше вдигнал ръце, сякаш се предаваше. Изглеждаше онемял и засрамен. „Така му се пада“, помисли си Мери-Линет.
— Нужно ли е да продължаваш да го нападаш? — попита Марк неуверено. Мери-Линет хвърли поглед към Роан и Кестрел, които стояха зад него и Джейд. Те всички изглеждаха разтревожени.
— Не мога да имам нищо общо с един фанатик — каза тя и смушка Аш, за да добави допълнителна тежест върху думите си.
— Ние не сме фанатици — каза Джейд доблестно. — И не вярваме в тези глупости.
— Наистина е така — намеси се Роан. — И знаеш ли, Мери-Линет, баща ни постоянно се кара на Аш за това, че се среща с непознати хора от Външния свят. Че членува в клубове, които допускат върколаци и има приятели сред тях. Всички Старейшини са на мнение, че той е твърде либерален в това отношение.
„О“, помисли си Мери-Линет.
— Е, изразява го по твърде странен начин — каза тя гласно и въздъхна леко.
— Реших просто да го отбележа — рече Роан. — А сега ще ви оставим насаме. — Тя чу останалите да се насочват към площадката пред бензиностанцията.
След като се отдалечиха, Аш каза:
— Сега вече мога ли да се движа, моля? — Той изглеждаше в много лошо настроение.
Гневът на Мери-Линет беше стихнал. Чувстваше се уморена и емоционално изцедена. Твърде много неща се бяха случили през последните няколко дни. На всичко отгоре продължаваха да се случват, изобщо не му се виждаше краят и… просто беше изтощена, това беше всичко.
— Ако си тръгнеш по-скоро, ще бъде по-лесно — рече тя, отдръпвайки се от Аш. Почувства как главата клюмва леко.
— Мери-Линет… — В гласа на Аш имаше нещо, което не беше чувала до този момент. — Виж, нещата няма да се решат с моето заминаване. В понеделник тук ще дойде един от Нощния свят. Името му е Куин. И ако аз и сестрите ми не се върнем, целият град ще бъде в беда. Ако той реши, че тук става нещо нередно… Нямаш представа на какво са способни хората от Нощния свят.
Мери-Линет чуваше отчетливо ударите на сърцето си. Тя не се обърна, за да погледне Аш.
— Те могат да изтрият Брайър Крийк от лицето на земята. Говоря сериозно. Правили са такива неща, за да съхранят тайната на Нощния свят. Това е единственото средство да бъде защитен нашият вид.
— Сестрите ти няма да си тръгнат — каза Мери-Линет не предизвикателно, а по-скоро убедена в думите си.
— Тогава целият град е в опасност. Един върколак извън закона, три момичета ламия, отцепили се от общността си, и един таен убиец на вампири, който броди в района… да не говорим за двамата смъртни, които знаят за Нощния свят. Това е истинска паранормална катастрофа.
Последва дълго мълчание. Мери-Линет отчаяно търсеше аргументи против казаното от Аш.
— Какво искаш да направя? — попита тя накрая.
— О, не знам. Защо това не е като да си поръчаме пица и да погледаме телевизия? — каза Аш ожесточено. — Нямам представа какво трябва да се направи — добави той малко по-спокойно. — И повярвай ми, че съм мислил много за това. Единственият изход според мен е момичетата да се върнат с мен и да заблудим по някакъв начин Куин.
Мери-Линет се опита да мисли трезво, но главата й пулсираше.
— Има и една друга възможност — рече Аш приглушено, сякаш нямаше нищо против, ако тя се престореше, че не го е чула.
Мери-Линет отметна леко глава назад, наблюдавайки синьо-жълтите проблясъци на слънцето през затворените си клепачи.
— Какво? — попита тя.
— Знам, че вие и момичетата сте направили кръвен ритуал. Било е незаконно, но това сега няма значение. Вие сте част от причината те да не искат да си тръгнат оттук.
Мери-Линет отвори уста да възрази, че те не искат да си тръгнат, защото животът им в Нощния свят е бил непоносим, но Аш побърза да продължи:
— Но може би ако вие станете… като нас, бихме могли да измислим нещо. Аз бих могъл да върна момичетата на острова и след няколко месеца да ги изведа някак отново. Ще отидем някъде, където никой не ни познава. И където никой няма да заподозре, че около нас има нещо нередно. Момичетата ще бъдат свободни и няма да са принудени да живеят разделени от вас, така че няма да има причина да не бъдат щастливи. Брат ти също може да дойде.
Мери-Линет се извърна бавно и се вгледа в Аш. Слънчевите лъчи разкриваха някои непознати до този момент отсенки в русите му коси и те проблясваха в топли тонове, близки до тези на Джейд и Кестрел. Над очите му беше паднала сянка и сега изглеждаха по-тъмни. Той стоеше, висок и изтънчен както винаги, но беше бръкнал с едната си ръка в джоба и на лицето му беше изписано измъчено изражение.