— Не ме е грижа. Не мога да чакам повече — каза Джейд на Роан. Двете момичета стояха на тротоара. — Трябва да го намеря.
— Тя смята, че Тиги се е прибрал вкъщи — обясни по-голямата сестра, когато видя Мери-Линет.
Аш тръгна към Роан, последван от Кестрел. По някакъв начин Мери-Линет се озова до Джереми.
Още веднъж тя откри, че не знае какъв е етикетът за такива случаи. Погледна го и изведнъж спря да се чувства неловко. Той я наблюдаваше с хладния си спокоен поглед. Но сетне Джереми я изненада. Хвърли бърз поглед към тротоара и каза:
— Мери-Линет, бъди внимателна.
— Какво?
— Бъди внимателна. — Тонът му беше същият, както когато я предупреди за Вик и Тод.
— Всичко е наред — отвърна Мери-Линет. Тя не знаеше как да му обясни. Дори собствените сестри на Аш не вярваха, че той не би й причинил зло.
Джереми изглеждаше мрачен.
— Познавам такива като него. Понякога те водят човешки момичета в своите клубове и те уверявам, че не би искала да знаеш защо. Затова по-добре се пази, става ли?
Мери-Линет беше потресена. Роан и момичетата също бяха говорили такива неща, но изречени от Джереми, те се забиха още по-дълбоко в съзнанието й. Аш несъмнено беше правил неща в живота си, които… е добре, които биха я накарали да го убие, ако ги знаеше. Неща, които човек просто никога не би могъл да забрави.
— Да, ще внимавам — рече тя. Осъзна, че е стиснала ръцете си в юмруци и добави с насмешка: — Аз мога да се справя с него.
Джереми изглеждаше все така навъсен. Кафявите му очи бяха тъмни и беше стиснал здраво челюсти, когато погледна към Аш. Зад привидното му спокойствие Мери-Линет чувстваше обузданата сила, която бушуваше в него. Студен гняв. Готовност да я защити. И открита неприязън към Аш.
В този момент другите се отправиха към тях.
— Всичко ще бъде наред — прошепна бързо Мери-Линет.
А Джереми каза на висок глас:
— Ще помисля кой от хората в града може да стои зад това. И ще ти кажа, ако измисля нещо.
Мери-Линет кимна.
— Благодаря ти, Джереми. — Тя се опита да го успокои с поглед, докато останалите се качваха в колата.
Джереми ги изпрати с поглед, докато се отдалечаваха от бензиностанцията. Не им махна с ръка.
— Добре, прибираме се вкъщи — рече Марк. — И после какво?
Никой не му отговори. Мери-Линет си даде сметка, че тя самата нямаше представа какво следваше оттук нататък.
— Предполагам, най-напред трябва да решим дали все още имаме някакви заподозрени — каза тя накрая.
— Има нещо друго, което трябва да направим преди това — промълви Роан. — Искам да кажа ние, вампирите.
Мери-Линет се досети какво имаше предвид само по начина, по който тя произнесе думите. Но Марк все пак попита:
— Какво?
— Трябва да се нахраним — каза Кестрел с най-лъчезарната си усмивка.
Те се върнаха във фермата Бърдок. От котката нямаше и следа. Четиримата вампири се отправиха към гората, като Джейд през цялото време зовеше Тиги. А Мери-Линет тръгна към старинното писалище със сгъваем капак на госпожа Бърдок. Взе оттам малко канцеларска хартия, съвсем леко покрита с плесен по краищата, и сребърна писалка с натруфена викторианска шарка върху нея.
— А сега — каза Мери-Линет, сядайки на кухненската маса — ще направим списък на заподозрените.
— В тази къща няма нищо за ядене — отбеляза Марк. Той бе отворил всички кухненски шкафове. — Само неща като разтворимо кафе и зелени желатинови бонбони. От онези, които никой не яде.
— Мога само да ти напомня, че твоята приятелка е вампир. Хайде. Да седнем и да се съсредоточим. — Марк седна и въздъхна. — И така, кого да включим в нашия списък?
— Трябваше да отидем да разберем каква е тази история с убития кон — каза Марк.
Мери-Линет замря с писалката над листа хартия.
— Прав си, този случай трябва да има някаква връзка. Съвсем забравих за него. — Което доказваше, че детективската работа няма нищо общо с празното мотаене. — Добре — продължи тя мрачно. — Да допуснем, че онзи, който е убил коня, е същият, който е посегнал на леля Опал и козата. И може би пак той е счупил прозореца на бензиностанцията миналата нощ. Накъде ни води това?