— Защо мислиш така?
— Защото Джейн Остин е била човек.
Аш я погледна загадъчно и каза:
— Откъде знаеш?
Добър аргумент. И малко стряскащ. Откъде наистина знаеше кой в човешката история е бил човек? Ами Галилео Галилей? Нютон? Тихо Брахе?
— Е, Джейн Остин със сигурност е била жена — каза тя, стъпвайки на по-сигурна земя. — А ти си шовинист и свиня!
— Да, това вече не мога да го отрека.
Мери-Линет отново тръгна и той я последва.
— Сега вече мога ли да кажа колко… ъъ… пламенно те обичам и ти се възхищавам?
Отново банален цитат!
— Знам от сестрите ти, че прекарваш времето си основно в купони и забави.
Аш разбра намека й.
— Така е — защити се той. — Но на сутринта след забавите обикновено оставам в леглото си. Което е добра възможност да прочетеш нещо.
Те вървяха.
— Ние все пак сме сродни души — каза Аш. — Затова не е възможно да съм толкова глупав или пък съвършено неподходящ за теб…
Мери-Линет се замисли над думите му. И над обстоятелството, че Аш звучеше почти смирено. Което беше крайно нетипично за него.
— Аш… — рече тя. — Не знам. Искам да кажа… ние действително не сме подходящи един за друг. Ние сме просто несъвместими. А дори и да бях вампир, пак щяхме да си останем такива.
— Е, добре. — Аш удари дънера на едно дърво с тисовия си клон. Сетне заговори така, сякаш наполовина очакваше да бъде отблъснат: — Но все пак си мисля, че бих могъл да променя мнението ти.
— Мнението ми за какво?
— За това, че сме несъвместими. Смятам, че бихме могли да бъдем съвсем съвместими, ако…
— Ако какво? — попита Мери-Линет, когато мълчанието се проточи твърде дълго.
— Ако намериш сили да ме целунеш?
— Да те целуна?
— Да, знам, че идеята да целунеш вампир е доста радикална. Сигурен бях, че няма да се съгласиш. — Аш замахна с клона си към друго дърво. — Но, разбира се, смъртните са правили това в продължение на хиляди години.
Мери-Линет го погледна косо и каза:
— Ти би ли целунал сто и петдесет килограмова горила?
Той премигна два пъти.
— О, благодаря ти.
— Не искам да кажа, че приличаш на…
— Не, не ми казвай. Нека да позная. Ти искаш да кажеш, че мириша като горила?
Мери-Линет се усмихна мрачно, прехапвайки устни.
— Имам предвид, че ти си толкова по-силен от мен. Би ли целунал женска горила, която може да те смаже с едно движение? И ти по никакъв начин не можеш да се защитиш.
Той й хвърли бърз поглед настрани.
— Е, твоето положение не е точно такова, нали?
— Нима? — каза Мери-Линет. — На мен пък ми се струва, че трябва да стана вампир, просто за да бъда на равна нога с теб.
— Ето — рече Аш, подавайки й тисовия клон.
Мери-Линет го погледна озадачено.
— Даваш ми пръчката си?
— Това не е пръчка, а начин да бъдеш на равна нога с мен. — Той опря клона в основата на гърлото си и Мери-Линет видя, че краят му е остър. Тя протегна ръка към другия му край и откри, че пръчката е изненадващо твърда и тежка.
Аш я гледаше в упор. Беше твърде тъмно, за да види цвета на очите му, но лицето му беше неочаквано сериозно.
— Едно бързо мушване и готово — рече той. — Първо тук и после в сърцето. Би могла да ме елиминираш като проблем в живота си.
Мери-Линет натисна пръчката, но леко. Аш отстъпи крачка назад. Сетне още една. Тя го насочи към едно дърво, продължавайки да държи пръчката, опряна в гърлото му като сабя.
— Всъщност имах предвид, ако говориш сериозно — каза Аш, когато гърбът му се опря в голия ствол на кедъра. Но не направи опит да се защити. — Истината е, че дори не се нуждаеш от подобно копие за тази цел. Един обикновен молив на правилното място би свършил същата работа.
Мери-Линет присви очи и завъртя тисовия клон пред гърдите му като фехтовчик, който проверява обсега си. Сетне го отдръпна и го хвърли на земята.
— Наистина си се променил — каза тя.
— Толкова много съм се променил през последните няколко дни — каза той простичко, — че даже не мога да се позная, когато се погледна в огледалото.
— И не си убил леля си.
— Чак сега ли го разбра?
— Не, но никога не изключих тази възможност напълно. Добре, ще те целуна.
Беше малко неловко, когато пристъпиха един към друг. Мери-Линет никога преди не беше целувала момче, но скоро установи, че в това нямаше нищо сложно.