И сега тя откри истинската дълбочина на наелектризиращото чувство да имаш сродна душа. Усещането беше същото, както при докосването на ръката му, но много по-силно. И не неприятно. Неприятно беше само когато се страхуваш от него.
След целувката Аш се отдръпна.
— Ето, виждаш ли? — каза той неуверено.
Мери-Линет на няколко пъти си пое дълбоко въздух.
— Предполагам това е чувството, когато пропадаш в черна дупка.
— О! Съжалявам.
— Не, искам да кажа… че беше интересно. — „По-скоро необикновено“, помисли си тя. Различно от всичко друго, което бе изпитвала досега. Имаше чувството, че самата тя щеше да бъде различна отсега нататък и че никога повече нямаше да бъде предишното момиче.
„И така, коя съм аз сега? Едно непознато безмилостно създание. Същество, което с радост би тичало в тъмнината под ярките звезди, сияещи като миниатюрни слънца, в преследване на плячката си. Някоя, която би могла да се присмее над смъртта, както правеха сестрите.
Аз ще открия супернова и ще фуча, когато някой ме заплашва. Ще бъда красива и страшна, и опасна, и, разбира се, ще целуна още много пъти Аш.“
Чувстваше се замаяна и почти й се струваше, че ще полети от вълнение.
„Винаги съм обичала нощта — продължи да си мисли тя. — И най-накрая ще й принадлежа изцяло.“
— Мери-Линет? — каза колебливо Аш. — Хареса ли ти?
Тя премигна и го погледна. Съсредоточено.
— Искам да ме превърнеш във вампир — каза Мери-Линет.
Този път усещането не беше като ужилване на медуза. Беше бързо и почти приятно, подобно на пара, изпусната от клапа. Сетне Аш доближи устни до шията й и това определено беше приятно. От устата му струеше топлина. Мери-Линет откри, че гали врата му и осъзна, че косата му е мека, приятна на пипане като козината на котка.
Умът му преливаше във всички цветове на спектъра. Пурпурно и златно, нефритено зелено и изумрудено, тъмновиолетово… Преплетена трънлива гора от отсенки, които се сменяха всяка секунда. Мери-Линет беше заслепена.
И наполовина уплашена. Сред тези нюанси, които трептяха с цветовете на скъпоценни камъни, имаше мрак. Неща, които Аш беше правил в миналото… неща, от които тя чувстваше, че той се срамува сега. Но срамът нищо не можеше да промени.
Знам това, но аз ще изкупя някак вината си. Ще видиш. Ще намеря начин…
„Значи това е телепатия“, помисли си Мери-Линет. Тя почувства Аш, когато той изрече мислено тези думи, долови отчаяната му сериозност и дълбоката му убеденост, че има много неща, които трябва да изкупи.
„Не ме е грижа за нищо. Аз ще бъда създание на мрака. Ще правя онова, което повелява природата ми, без никакви угризения.“
Когато Аш се опита да вдигне главата си, тя го притисна с ръце, опитвайки се да го задържи.
— Моля те, не ме изкушавай — каза Аш дрезгаво, при което Мери-Линет долови топлината на дъха му до шията си. — Ако погълна прекалено много, ще отмалееш. Наистина, скъпа.
Тя го пусна. Аш взе тисовия клон, направи малка резка с него в основата на гърлото си и отметна глава назад, сякаш се бръснеше.
Мери-Линет разбра, че той никога преди не беше правил това. С чувство близко до благоговение тя сложи устни върху шията му.
„Аз пия кръв. Аз съм вече ловец… или нещо такова. Във всеки случай пия кръв и това ми харесва. Може би защото тя няма вкус на кръв. Различна е от онази смесица на бакър и страх. Вкусът на тази кръв е странен, магически и древен като звездите.“
Когато Аш се отдръпна нежно от нея, тя се олюля на краката си.
— По-добре да се прибираме — каза той.
— Защо? Аз съм добре.
— Скоро ще се почувстваш по-замаяна и слаба. И ако искаме да завършим трансформацията ти във вампир…
— Ако?
— Добре, когато завършим трансформацията ти във вампир. Но преди да го направим, трябва да поговорим. Трябва да ти обясня всичко, до най-малката подробност. И освен това се нуждаеш от почивка.
Мери-Линет знаеше, че Аш е прав. Тя искаше да остане тук, насаме с него в тъмния храм на гората, но действително се чувстваше слаба. Очевидно не беше лесно да се превърнеш в създание на мрака.
Поеха обратно по пътя, по който бяха дошли. Мери-Линет долови промяната в себе си и сега тя беше много по-голяма от онзи път, когато бе обменила кръвта си с трите момичета. Чувстваше се едновременно слаба и свръхчувствителна. Сякаш всяка нейна клетка беше оголена.