Джереми отстъпи крачка назад. За момент Мери-Линет си отдъхна. Сетне с ужас видя, че той посегна към ризата си и започна да я съблича. И отдолу под нея… имаше козина. Косми, които помръдваха и потрепваха под повея на нощния вятър.
— Аз ви проследих дотук и повредих колата ти, така че да не можете да потеглите — каза Джереми. — Чух те да казваш, че искаш да станеш вампир.
— Джереми… ние просто разговаряхме…
— Но това беше грешка — продължи той, сякаш не я беше чул. — Много по-добре е да бъдеш върколак. Ще разбереш, когато ти покажа. Луната е толкова красива, когато си вълк.
О, боже, ето какво е имал предвид той, когато й каза, че ще я защити и всичко ще й обясни. Просто е смятал да я превърне в такава като него.
„Трябва ми оръжие!“
Роан беше казала, че среброто е пагубно за върколаци и следователно старата легенда за сребърния куршум вероятно е вярна. Но тя нямаше сребърен куршум. Нито дори сребърна кама…
Сребърна кама… сребърен нож…
Погледна към колата си. Тя беше почти невидима в облаците от дим. И сред пушека се виждаха големи огнени езици на стихиен пожар.
„Прекалено е опасно — мислеше си Мери-Линет. — Резервоарът всеки момент може да избухне. Няма да мога да вляза и да изляза невредима…“
Джереми все още говореше и гласът му сега звучеше някак свирепо.
— Нощният свят няма да ти липсва. С всичките му глупави ограничения — да не се убиват хора, да не се ловува прекалено често. На мен никой не ми казва кога да ловувам. Чичо ми се опита, но аз се погрижих за него…
Изведнъж създанието — Джереми вече не беше човешко същество — замълча и се завъртя рязко. Мери-Линет видя опънатите му устни и отворената му паст, готова да разкъсва. И в същия момент разбра причината — Аш се беше размърдал.
Беше се надигнал от земята, въпреки че гърлото му беше разкъсано. Огледа се замаяно. Видя Мери-Линет и очите му като че ли се фокусираха. Сетне отмести поглед към чудовището, в което Джереми се беше превърнал.
— Нея докосвай! — изкрещя той с глас, който Мери-Линет не беше чувала никога преди. Глас, изпълнен с гибелна ярост. Тя го видя да заема позиция с бързо изящно движение, готвейки се за скок.
Но върколакът скочи пръв, също като животно. Единствената разлика беше, че все още имаше ръце и посегна с едната от тях към тисовата тояга. Тя се стовари силно близо до слепоочието на Аш, който отново се строполи на земята, а тоягата отскочи леко от килима от борови иглички.
Върколакът вече не се нуждаеше от нея. Щеше да използва зъбите си. И с тях щеше да разкъса гърлото на Аш, както бе постъпил с коня и онзи турист.
Мери-Линет се затича.
Но не към Аш. Нямаше да може да му помогне с голи ръце. Втурна се към колата и потъна в талазите от задушлив дим.
„О, боже, колко е горещо! Дано да успея да стигна дотам…“
Чувстваше горещината по бузите и ръцете си. Изведнъж си спомни нещо, което бяха учили в час по противопожарна безопасност. Падна на колене и запълзя на четири крака — там, където въздухът беше по-хладен.
И сетне чу зад себе си звук. Най-зловещото нещо, което можеше да си представи — смразяващ кръвта вой на върколак.
„Той знае какво правя. Виждал е ножа всеки път, когато отварях с него капачката на резервоара. Ще се опита да ме спре…“
Тя се хвърли слепешката в горещите кълба от дим и стигна до колата. От двигателя се издигаха ослепителни оранжеви пламъци и дръжката на вратата я изгори, когато я докосна. Започна да се бори с нея, опитвайки се да не задържа дълго пръстите си върху метала.
„Хайде, отвори се, отвори се…“
Вратата най-накрая се отвори и от вътрешността я лъхна гореща вълна. Ако беше изцяло човек, нямаше да може да издържи. Но тя бе обменила кръвта си с четирима вампири за два дни и вече не беше само човешко същество. Вече не беше Мери-Линет… Но беше ли способна да убива?
Изпод таблото изскачаха пламъци. Тя опипа димящата винилова плоскост и мушна ръката си под седалката на водача.
„Хайде, хайде! Къде си?“
Пръстите й докоснаха метал — ножа! Сребърният нож за плодове с викториански орнаменти върху него, който бе заела от госпожа Бърдок. Беше ужасно горещ. Въпреки това го хвана, извади го изпод седалката и се извърна… точно когато нещо полетя към нея.