Аш се отпусна назад и затвори очи.
— Аз ли го убих?
Мери-Линет издаде сподавен звук, който не беше точно смях. Трепереше от облекчение — Аш дишаше и говореше и дори се държеше по типичния си глупашко самонадеян начин. Никога не си беше представяла, че дори само гласът му може да я прави толкова щастлива. Докато притискаше ризата към шията му, тя виждаше как раната му вече зараства. Разкъсванията бързо се превръщаха в равни розови белези.
Плътта на вампирите беше невероятна.
Аш преглътна.
— Ти не отговори на въпроса ми.
— Не. Не го уби ти. Аз го направих.
Очите му се отвориха. Те само се спогледаха за кратко. И в този момент Мери-Линет разбра, че двамата осъзнават много неща.
След това Аш каза:
— Извинявай. — И гласът му никога не беше звучал толкова смирено. Той отблъсна ризата и се надигна. — Толкова съжалявам.
Мери-Линет не знаеше кой протегна първи ръка, но скоро двамата бяха в прегръдките си. И тя си мислеше за опасности и ловци, които се смеят в лицето на смъртта. За смисъла на това да принадлежиш на нощта. И за това как никога повече нямаше да види предишното момиче, когато се погледнеше в огледалото.
— Поне всичко свърши — каза Аш. Тя чувстваше ръцете му около себе си, неговата топлина, солидност и подкрепа. — Няма да има повече убийства. Свърши се.
Наистина беше така, но и много други неща никога повече нямаше да бъдат същите.
Първото ридание се откъсна трудно от гърдите й. Толкова трудно, че Мери-Линет си помисли, че ще мине време до следващото, но се излъга. Миг по-късно тя се разхлипа неудържимо и плака дълго. Колата догоря, искрите продължиха да се издигат към небето и Аш я държеше в прегръдките си през цялото време.
17
— Е добре, тя не е разказала нищо на смъртните… но действително не се е подчинила на правилата на Нощния свят — каза Аш с ленив небрежен глас.
— В какъв смисъл? — попита Куин.
Беше късен понеделнишки следобед и слънчевата светлина струеше през западните прозорци на фермата Бърдок. Аш носеше чисто нова риза, която си беше купил от супермаркета в Брайър Крийк, и пуловер с висока яка и дълги ръкави, който скриваше почти зарасналите рани по гърлото и ръцете му. Джинсите му бяха избелени, косата му беше грижливо сресана над белезите на тила му и той играеше най-добрата роля в живота си.
— Тя е знаела за отцепилия се върколак и не е казала на никого.
— Значи е предателка. И ти какво направи?
Аш сви рамене.
— Намушках я с кол.
Куин се разсмя високо.
— Това е самата истина — каза Аш сериозно, гледайки Куин в упор и знаейки, че очите му в този момент изглеждат големи, простодушни и вероятно сини. — Виж сам.
Без да сваля поглед от Куин, той дръпна розово-зелената кувертюра от вързопа върху кушетката.
Веждите на Куин се повдигнаха нагоре.
Той се вторачи за момент в леля Опал, която беше почистена, така че да не личи, че е била заравяна, а колът от оградата беше поставен внимателно отново в гърдите й.
Куин даже преглътна. Това беше първият път, когато Аш го виждаше разколебан.
— Ти наистина си го направил — каза той. В тона му се прокрадна неприкрито уважение и искрена изненада.
„Знаеш ли, Куин, не смятам, че си чак толкова корав, за колкото се представяш — мислеше си Аш. — В края на краищата, колкото и да се опитваш да се държиш като Старейшина, ти си само на осемнайсет. И винаги ще бъдеш на осемнайсет, а следващата година аз ще бъда по-голям от теб.“
— Виж ти — каза Куин, премигвайки бързо. — Добре… Действително съм впечатлен.
— Да, просто реших да взема нещата в свои ръце. Нали разбираш, тя беше отишла твърде далече.
Тъмните очи на Куин се отвориха малко по-широко.
— Признавам… не смятах, че си чак толкова безмилостен.
— Някои неща просто трябва да бъдат направени. Заради семейната чест, разбира се.
Куин се прокашля леко.
— Ами… върколакът?
— Погрижих се и за него. — Аш заобиколи дивана и дръпна едно одеяло в кафяво и бяло от експонат № 2 — овъгления и разкривен труп на Вълка. Мери-Линет изпадна в истерия, когато Аш настоя да го измъкнат от колата, а ноздрите на Куин сега леко потрепваха, докато го гледаше. — Съжалявам, мирише на изгоряла козина, нали? Аз самият малко се поопуших, докато го държах в огъня…