— Изгорил си го жив?
— Е, това е един от традиционните методи…
— Добре, а сега върни одеялото на мястото му — каза Куин и Аш откликна на молбата му.
— Както виждаш, погрижил съм се за всичко. Няма замесени смъртни и не е необходима никаква чистка.
— Да, прав си… — Куин още не можеше да откъсне поглед от одеялото. Аш реши, че моментът е подходящ.
— И между другото, оказва се, че момичетата са имали напълно законно основание за идването си тук. Те просто са искали да се научат да ловуват. В това няма нищо незаконно, нали?
— Какво? О, да. — Куин погледна леля Опал и най-накрая завъртя глава към Аш. — И сега, когато вече знаят как става това, ще се върнат обратно.
— Да, но по-късно. Те все още не са напълно подготвени… и затова остават.
— Остават?
— Да. Виж, тук аз съм главата на семейството нали? И казвам, че остават.
— Аш…
— Крайно време е Нощният свят да има преден пост в този район, не мислиш ли? Виждаш какви неща се случват, когато не държим под контрол нещата. Резултатът е семейство от отцепили се върколаци, които бродят наоколо. Някой трябва да остане тук и да удържа крепостта.
— Аш… не можеш да заточиш на това място хора на Нощта. Тук не можеш да се храниш с нищо друго, освен с животни, а смъртните са единствената компания, на която можеш да разчиташ…
— Да, работата е неприятна, но някой трябва да я върши. Освен това самият ти наскоро каза, че не е хубаво да прекараш целия си живот на един остров.
Куин се вгледа в него й каза:
— Е, не мисля, че да живееш тук е много по-добре.
— В такъв случай така им се пада на сестрите ми. Може би след няколко години ще оценят предимствата на острова. И тогава ще могат да предадат работата на някой друг.
— Аш… никой друг няма да дойде тук.
— Е, така да бъде. — Битката беше спечелена. Куин беше замаян и объркан и като че ли нямаше търпение да се върне в Лос Анжелис колкото може по-скоро. Виждайки това, Аш си позволи да направи едно малко признание: — Може би ще идвам да ги посещавам понякога.
— Аш свърши добра работа — каза Роан същата вечер. — Чухме всичко от кухнята. Жалко, че и вие не бяхте тук.
Мери-Линет се усмихна.
— Куин брои минутите кога ще си тръгне оттук — рече Джейд, сплитайки пръсти с Марк.
— Бих искал да видя как ще обясниш всичко това на татко — каза Кестрел на Аш.
— Странно — отвърна Аш. — Аз пък изобщо не бързам да го направя. — Всички се засмяха, с изключение на Мери-Линет. Голямата кухня беше топла и светла, но прозорците вече се смрачаваха. Тя не виждаше почти нищо в падащия здрач — през последните два дни ефектът от кръвната обмяна постепенно беше затихнал. Сетивата й отново бяха на обикновено човешко същество.
— Сигурен ли си, че няма да имаш проблеми? — попита тя Аш.
— Да. Ще разкажа на баща ми истината или поне в общи линии. Ще му кажа, че един върколак ренегат е убил леля Опал и после аз съм убил върколака. Че момичетата са добре тук, ловуват на воля и държат района под око за други отцепници. Със сигурност съществуват някакви документи за фамилията Лавет и ако баща ми иска, може да се разрови в историческите хроники.
— Цяло семейство от върколаци ренегати — промълви Кестрел замислено.
— От умопобъркани върколаци — каза Аш. — Те са не по-малко опасни за Нощния свят от ловците на вампири. Бог знае от колко време живеят тук. Вероятно достатъчно дълго, за да нарекат земята им Потока на бясното куче.
— И хората да ги бъркат със Саскуоч — добави Марк.
Кафявите очи на Роан бяха неспокойни.
— Аз съм виновна, защото те подведох — обърна се тя към Мери-Линет. — Казах ти, че не е възможно той да е убиецът. Прости ми.
Мери-Линет срещна погледа й и го задържа.
— Роан, ти нямаш никаква вина. Нямало е как да предположиш каква е истината. Той не е убивал, за да се храни като обикновените върколаци. Убивал е, за да защити територията си… И да ни сплаши.
— И е можел дори да успее — отбеляза Марк. — Ако вие имахте къде другаде да отидете.
Аш погледна Марк и после сестрите си.
— Аз имам въпрос — каза той. — Тази територия тук ще ви бъде ли достатъчна?
— Разбира се — отвърна Роан, леко изненадана.
— Не е нужно винаги да убиваме животните — намеси се Джейд. — Можем само да ги хващаме за кратко, докато заситим глада си. А защо да не опитаме и варианта с козите, по дяволите?