Тя никога нямаше да бъде вампир. Просто не беше пригодена за това. Не можеше да прави нещата, които правеха вампирите, и да запази здравия си разум. Тя не беше като Джейд и Кестрел, нито дори като Роан с нейните здрави стегнати крака и инстинктивната й страст към лова. Беше надникнала в сърцето на Нощния свят… и знаеше, че не може да се присъедини към него.
— Аз не искам да се променяш — каза Аш. — Искам да бъдеш такава, каквато си.
— Но ние не сме деца — отвърна Мери-Линет, без да го поглежда. — Не можем да бъдем като Джейд и Марк — само да се държим за ръцете, да се кикотим и никога да не мислим за бъдещето.
— Да, ние сме само сродни души, това е всичко. Ние сме просто обречени да бъдем завинаги заедно…
— Щом разполагаме с вечността, дай ми малко време — каза Мери-Линет. — Върни се и поскитай малко. Вгледай се в Нощния свят и се увери, че искаш да се откажеш от него…
— Аз вече знам това.
— Вгледай се в смъртните и се увери, че искаш да се обвържеш с една от тях.
— И може би трябва да се замисля за онова, което съм им причинявал?
— Да — отвърна Мери-Линет, поглеждайки го прямо.
Аш извърна глава.
— Добре, признавам. Има много неща, които трябва да изкупя…
Мери-Линет знаеше това. Той бе гледал на хората като на низши същества и храна. И нещата, които беше видяла в ума му, я бяха отблъснали.
— Изкупи поне колкото можеш — каза тя, макар че не смееше да се надява, че той ще го направи. — Дай си необходимото време за това. А на мен дай време да порасна. Аз съм все още ученичка, Аш.
— Но след една година вече няма да бъдеш. И тогава аз ще се върна.
— Може би ще е прекалено рано.
— Знам. Но въпреки това ще се върна. — Той се усмихна, в гласа му прозвуча самоирония. — А междувременно ще се боря с дракони, както прави всеки рицар за своята дама. Ще докажа, че съм достоен за теб. И ти ще се гордееш с мен.
Мери-Линет почувства някаква буца в гърлото си. Усмивката на Аш изчезна. Те просто стояха и се гледаха.
Очевидно беше дошъл моментът да се целунат. Вместо това се взираха един в друг като обидени деца. След това единият от тях пристъпи напред и двамата се озоваха в прегръдките си. Мери-Линет се притискаше все по-силно и по-силно в Аш, заровила лице в рамото му. Дълбоко развълнуван, Аш обсипваше шията й с целувки, повтаряйки:
— Бих искал да съм човек. Наистина бих искал!
— Не, не е вярно — отвърна Мери-Линет, замаяна от целувките му.
— Искам! Искам!
Но от това нямаше никаква полза и Мери-Линет го знаеше. Проблемът не беше просто в това какъв е, а какво беше правил и какво щеше да прави оттук нататък. Аш беше видял твърде много от тъмната страна на света, за да води нормален живот. Характерът му вече беше изграден и тя не беше сигурна, че той може да се бори с него.
— Повярвай ми — каза той, сякаш чул мислите й.
Мери-Линет нямаше сили да каже нито да, нито не.
И затова направи единственото нещо, което можеше — вдигна глава. Устните му бяха на правилното място, за да срещнат нейните. Електрическите искри вече не бяха болезнени, откри тя, и розовата мъгла можеше да бъде възхитителна. Двамата бяха обгърнати от усещане за топлина, сладост и странен покой.
И след това някой почука зад тях на вратата. Мери-Линет и Аш подскочиха и се откъснаха един от друг. Спогледаха се, стреснати и все още в плен на предишното чувство. И тогава Мери-Линет осъзна къде се намира. Тя се засмя, а след нея и Аш.
— Излизайте — казаха те едновременно…
Марк и Джейд излязоха от къщата, следвани от Роан и Кестрел. Всички застанаха на верандата, като внимаваха да не стъпят в дупката. Усмихнаха се на Аш и Мери-Линет по начин, който накара Мери-Линет да се изчерви.
— Довиждане — каза тя решително на Аш.
Той се взира дълго в нея, сетне погледна пътя, който се простираше зад него. Накрая се обърна и понечи да тръгне.
Мери-Линет го наблюдаваше с премрежени от сълзи очи. Тя все още не можеше да се застави да му вярва. Но нищо не й пречеше да се надява, нали? Или да мечтае. Въпреки че мечтите почти никога не се сбъдваха…
Джейд ахна.
— Вижте! — извика тя.
Миг по-късно всички го видяха, а сърцето на Мери-Линет силно подскочи. Светла стрела чертаеше на северозапад дълга линия в мрака. Това не беше някаква малка невзрачна падаща звезда, а сияещ зелен метеор, който проряза половината небе, сипейки искри. Той минаваше точно над шосето, сякаш осветяваше пътя на Аш.