Обзе я много, много лошо чувство. Побутна купчината дрехи с върха на крака си. Тя леко помръдна. Пое си дълбоко въздух и я смушка по-силно.
В купчината имаше нещо. Нещо голямо. Джейд сведе поглед, задиша учестено и сетне изпищя.
Силен, пронизителен, призивен писък. Добави и една несловесна мисъл — телепатичния еквивалент на сирена.
Роан! Кестрел! Бързо елате тук!
Двайсет секунди по-късно осветлението беше запалено и Роан и Кестрел затрополиха надолу по стълбите.
— Колко пъти трябва да ти казвам! — започна Роан през зъби. — Ние не използваме нашите… — Но в следващия момент замълча, взирайки се надолу с широко отворени очи.
— Мисля, че това е леля Опал — каза Джейд.
3
— Не изглежда много добре — рече Кестрел, надничайки над рамото на Роан.
— О, боже! — каза Роан и седна на стъпалото.
Старата леля Опал се беше превърнала в мумия. Кожата й беше жълто-кафява, твърда и гладка. Почти лъскава. Всъщност това беше почти всичко, което беше останало от нея, просто кожена обвивка и костите в нея. Нямаше коса. Очните й гнезда бяха тъмни дупки с изсъхнала тъкан отвътре. Носът й се беше сплескал.
— Бедната ни леля — рече Роан, чиито кафяви очи се бяха насълзили.
— И ние ще изглеждаме така, като умрем — каза Кестрел замислено.
Джейд тропна с крак.
— Не, момичета, вижте? Слепи ли сте? Погледнете тук! — Не на себе си от вълнение, тя посочи с крак гърдите на мумията. От домашната рокля на сини цветя стърчеше гигантска треска. Беше дълга почти колкото стрела, дебела в единия край и заострена в другия, който изчезваше в тялото на леля Опал. От едната й страна все още се виждаха следи от бяла боя.
Още няколко заострени пръта лежаха на пода на зимника.
— Горката жена — каза Роан. — Вероятно е паднала, докато ги е носила.
Джейд се спогледа с Кестрел. В златистите очи на сестра й се четеше раздразнение. Малко бяха нещата, за които Джейд и Кестрел бяха на едно мнение, но Роан беше едно от тях.
— Роан — каза Кестрел отчетливо, — тя е била намушкана.
— О, не!
— О, да! — възкликна Джейд. — Някой я е убил. И този някой е знаел, че тя е вампир.
Роан клатеше отчаяно глава.
— Но кой би могъл да знае това.
— Ами… — замисли се Джейд. — Да речем, друг вампир.
— Или ловец на вампири! — предположи Кестрел.
Роан я погледна смаяна.
— Но такива няма по света. Това са само страшни приказки за деца, нали?
Кестрел сви рамене, но златистите й очи потъмняха.
Джейд се размърда неспокойно. Само преди малко се беше чувствала толкова свободна по пътя, сетне се бе радвала на приятния покой на всекидневната, а сега… това. Обзе я някаква пустота и самота.
Роан седна на стълбите, твърде уморена и погълната в мисли, за да вдигне кичура коса, залепнал за челото й.
— Може би не трябваше да ви водя тук — каза тя тихо. — Може би тук е още по-зле.
Роан не каза нищо повече, но Джейд улови следващата й мисъл: „Може би е по-добре да се върнем.“
— Нищо не може да бъде по-зле — извика Джейд ожесточено. — По-скоро бих умряла, отколкото да се върна. — Говореше искрено. Да се върне и да зависи от всеки срещнат мъж? Да се омъжи и да стане жертва на безброй ограничения? И да вижда онези неодобрителни лица, готови да осъдят всичко различно, всичко, което не се прави така, както е било правено през последните четиристотин години?
— Не можем да се върнем — отсече тя.
— Не, не можем — потвърди сухо Кестрел. — В никакъв случай. Освен ако не искаме да свършим като пралеля ни Опал. Или като… — тук тя направи многозначителна пауза — … прачичо ни Ходж.
Роан вдигна глава.
— Дори не споменавай това!
Джейд чувстваше стомаха си свит като юмрук.
— Те не биха направили това — рече тя, опитвайки се да отблъсне спомена, който се възкресяваше в паметта й. — Не биха постъпили така със собствените си внучки. Не и с нас.
— Щом не можем да се върнем назад — каза Кестрел, — значи трябва да продължим напред. Трябва да решим как ще я караме без помощта на леля Опал… особено ако наоколо се навърта ловец на вампири. Но първо да видим какво ще правим с това. — Тя кимна по посока на тялото.
Роан само поклати безпомощно глава. Сетне огледа зимника, сякаш можеше да намери отговора в някой ъгъл. Погледът й се спря на Джейд. Той се задържа там и Джейд почувства радарната система на сестра й да се включва.