Този мъж беше интелигентен, не беше някакъв непохватен касапин, който просто случайно се е изплъзвал на ФБР от години.
— Но най-напред ще ти се изповядам. Става ли?
Фактът, че искаше позволението му, означаваше нещо, само че Райън трудно успяваше да откъсне мислите си от празния коридор отзад.
— Добре.
— Оценявам факта, че му счупи няколко кости. Беше благородно начало. На следващата нощ отидох в дома му и счупих останалите.
Беше убил Уелш?
— Бащата на лъжата вече е мъртъв — оповести Алвин.
Райън не знаеше какво да каже, затова не каза нищо.
— Снощи отидох и у вас и счупих костите на вещицата. Ще я намерят в басейна, пълен с хлор.
Селин?!
Мощно гадене се надигна в гърлото на Райън. Искаше му се да се разкрещи, но знаеше, че не може да си позволи нищо подобно. Не биваше да губи контрол точно сега, когато коридорът зад гърба на това чудовище беше празен и примамващ.
Селин? Мили боже, Селин беше мъртва…
— Целият щат е в колапс — оповести Алвин. — Явно са по-разтревожени от теб. Ти не си обичал тази вещица.
Не отговори. Не можеше да говори.
— Никога не си бил добър съпруг, а като баща си бил още по-неспособен. За мен е важно да чуя, че признаваш греховете си.
Не! Не, няма да призная прегрешенията си пред теб! Как се осмеляваш да ме съдиш?
Един глас му прошепна мислено, предупреди го, че не се държи така, както знаеше, че трябва. Трябваше да бъде спокоен, разсъдлив и готов за действие, когато му се удаде подходяща възможност.
Костотрошача дълго се взира в него. Най-накрая раменете му се отпуснаха едва забележимо и устните му лекичко се нацупиха.
— Значи тя е била права, ти си баща на лъжата. Отричаш ли провала си?
— Не.
— Но отказваш да признаеш, че не заслужаваш да й бъдеш баща?
— Защото заслужавам. Опитвам се да й бъда баща.
— Твърде късно е — заяви Костотрошача.
— Бях неин баща преди. Не какъвто искам да бъда сега. Тя не е моя кръв, осиновена е, а аз така и не успях да й стана баща. Това обаче се промени в пустинята.
— Значи признаваш, че дори не си й баща?
— Да.
Отговорът му явно обърка мъжа срещу него. Точно такава разсъдливост и контрол щяха да им дадат надежда, осъзна Райън. И макар Костотрошача да умееше да мрази по-неистово от повечето хора, истинската обич го объркваше.
— Признавам, че не съм й баща, не съм й истински баща — каза Райън. — Но това сега се променя.
— Сега, когато си в моята къща.
— Сега, когато се боря за обичта й.
Думите явно свариха Алвин Финч неподготвен. Той умееше да се владее изключително добре, но сега примигна. И започна да се поти.
— Тя те мрази — каза Костотрошача.
Не. Не би могла да го мрази. Може би щеше да го мрази през някой горещ следобед, когато си разменяха остри думи за момчето, с което излиза, но не и сега, когато и двамата се бореха за живота й.
Алвин Финч беше толкова лишен от обич, че не умееше да я разпознава. Наистина в цялата тази работа той беше Сатаната, решен на всяка цена да спечели сърцето на жертвата си, макар че всъщност никой не би могъл да го обича. Жертвите му можеха да се преструват, че го обичат, за да спечелят благоразположението му, но никога нямаше да могат да му отвърнат с истинска любов, както и той не би могъл да я приеме.
— Ти си баща на лъжата — заяви Райън. — Не можеш да бъдеш истински баща.
Дишането на мъжа се учести:
— Тя иска да й бъда баща.
— Само че дълбоко в себе си иска аз да й бъда баща.
— Лъжеш. Ти си баща на лъжата! Ние с нея имаме еднаква мека кожа. Тя е най-красивият човек, когото съм виждал. Искам да бъда като нея. Тя иска да бъде като мен.
— Ако има възможност, ще те убие.
— Лъжеш. Ти си гнусен лъжец!
— Ако има възможност, ще избере мен.
Райън съзнаваше, че се отклонява от решението си да прояви непоклатим стоицизъм заради Бетани, но когато разбра, че Костотрошача се мисли за Сатана, намери за благоразумно да изтъкне, че в реалния свят всички бягат от ужаса на злото и се стремят към любящия баща…
Ако го имат.
Тази мисъл го смрази.
Костотрошача извади белезници и ги подхвърли на бетонния под пред Райън.
— Сложи ги на счупената си китка и се обърни.
Подчини се и сложи ръцете си зад гърба. След като закопча втората гривна около дясната му ръка, Алвин сграбчи Райън за косата на тила и го завъртя. С протегната ръка го бутна напред, здраво стиснал косата му.