Доза адреналин се стрелна в кръвта му и той усети как вратът му неочаквано се загрява. Ако тя се откажеше сега, Алвин не отговаряше за болката, която щеше да причини на нейния скелет. Никой съдник не можеше да го обвини за онова, което щеше да стори на бащата. Щеше да натроши или да напука всяка кост — не само онези по крайниците, които бе възможно да счупи, а всичките до една. Ако тя го предадеше сега…
Дъщерята се отдалечи от него и се покачи върху столчето с чука в ръце.
Гневът му отшумя, както се отронват сухите есенни листа. Всъщност дори съжали, че се е усъмнил. Как можеше да се съмнява в такава прелестна дъщеря, която се съгласяваше с него за всичко, макар да се наложи да счупи три от пръстите й, за да я убеди в правотата си?
Алвин бързо отиде до кръста, стисна босото дясно стъпало на Райън и го повдигна, за да има предостатъчно място, на което тя да стовари удара.
— Точно по петата. Трябва да замахнеш силно с чука и да го стовариш равно, иначе ще се плъзне. Не удряй мен.
Тя държеше чука през рамо и се взираше в петата.
— Петата — повтори Бетани като ехо.
— Само петата.
— И ще го оставиш жив?
— Вече се договорихме.
— Не мога да убия никого. Не съм такава.
— Не още. Само петата, обещавам ти, дете мое.
Последните две думи прозвучаха неловко, но с течение на времето щяха да се плъзгат от устата му като мед. А след време тя щеше да го умолява да чупи всички кости на всеки техен пленник.
Разбира се, беше обмислил вероятността вместо това Бетани да насочи удара към главата му, и сега, докато стоеше до нея, тази тревога отново се обади. Тя беше малка хитруша. Току-виж опитала. Той поне така би постъпил, а тя толкова приличаше на него.
— Почакай.
Той се наведе и взе дългото метър и половина въже, останало след като беше вързал Еванс. Бързо го уви около пръстите на крака му и отстъпи назад, като дръпна стъпалото настрани, за да не може бащата да развали удара на дъщерята.
Вече стоеше малко зад нея, така че бе невъзможно да го удари по главата.
Тя го изгледа безизразно.
— Хайде, не забравяй да замахнеш с всичка сила.
Тя отново се обърна към бащата. Той се опитваше да каже нещо изпод лепенката, но тя не му обърна внимание и вдигна чука.
В очите й имаше сълзи, но зъбите й бяха решително стиснати. Ръцете й трепереха, но чукът беше тежък, а и лявата й ръка не беше напълно във форма. Освен това нанасянето на първия удар винаги беше най-трудно. Три месеца му бяха нужни от мига, в който реши да убие майка си, за да събере смелост да й натроши костите.
Плака при всеки удар.
— Всичко е наред, дете мое. Ще свикнеш. Аз съм тук, зад теб.
Тя дълго държа чука над стъпалото му и трепереше толкова силно, че надали щеше да съумее да удари правилно. Нямаше да уцели и щеше да изгуби решимостта си.
Трябваше обаче да замахне! Трябваше да строши петата му! Алвин не беше сигурен дали някога е искал нещо толкова силно, колкото копнееше Бетани да строши петата на Райън пред очите му.
Сведе поглед. Бащата беше притихнал и беше затворил очи. Щеше да приеме съдбата си, понеже съзнаваше, че вече е изгубил дъщеря си. Можеха да правят с него каквото си поискат.
По-късно, след ден или след месец, не знаеше точно кога, Алвин щеше да отиде в дома на бащата и да го убие. Днес обаче искаше само да разбие сърцето му.
И да спечели изцяло обожанието на Бетани.
— Замахни! — нареди й той.
От устата на момичето се отрони тих и страховит вой и Алвин започна да се паникьосва.
— Замахни! Замахни, противна малка свиня! Замахни!
И Бетани замахна с чука.
Бетани чувстваше едновременно толкова слабо, колкото да не е напълно безчувствена, и толкова силно, колкото изобщо някога помнеше да е чувствала. Звучеше невъзможно, но когато замахна с чука, съзнанието й сякаш се разцепи на две.
Част от него крещеше ужасена от ставащото.
Друга част крещеше от ярост.
Обаче част от Бетани искаше да направи само онова, от което Алвин щеше да остане доволен. Онова, което щеше да го направи мил към нея, макар тя да долавяше смътно, че не би трябвало да чувства нещата по този начин. Заемаше неговата страна, макар някъде дълбоко в себе си, където се криеха мислите, да съзнаваше, че този човек е чудовище.
Предпочиташе да е чудовище и да е с него, отколкото да е мъртва и да не е никъде.