Застина неподвижно насред черния път, докато светът шеметно се въртеше около него.
Обаче не се осмели да се върне, защото Костотрошача щеше да изтръгне зъбите й един по един. Щеше да натроши с огромния чук крехките й кости. Щеше да я убие жестоко, щеше да зареже и двамата мъртви.
Тогава какво?
Нищо не можеше да направи. Нищо! Нищо!
Обзе го паника. Крайниците му горяха.
Нищо…
Треморът го връхлетя изневиделица, завладя цялото му тяло и Райън разбра, че ще получи нервен срив тук, насред пътя. От полуотворените му устни се изтръгна стенание, защото не знаеше какво друго да направи, освен да стои, да трепери и да стене.
До неотдавна дъщеря му бе жива, но вече умря. Дъщеря му беше жива, обаче щеше да умре. Всъщност вече беше мъртва, умъртвена не от ръката на Костотрошача, а в собственото си съзнание. Тя се превръщаше в него, измамата се бе просмукала в нея и тя се въргаляше в собственото си отчаяно желание да живее, дори това да означаваше смъртта й. Вече трябваше някой да я спаси от самата нея, не само от него.
Преди да осъзнае напълно последиците от действията си, Райън се разкрещя с пълно гърло към небето.
В мига, в който си даде сметка, че дори от това разстояние може да го чуят от къщата, затвори уста. Но докато крещеше към небето, Райън осъзна нещо.
Знаеше, че не би могъл да оцелее сам в ада на Костотрошача. Не можеше да просъществува сам в тази жива гибел.
Обърна се с лице към далечната постройка, скрита между дърветата. Костотрошача се беше махнал от пътя. Беше влязъл вътре при дъщеря му.
Спокойствието бавно се върна в тялото на Райън. Не, не можеше да живее в пъкъла на Костотрошача. Затова и нямаше да го направи.
Райън хукна. Обратно към къщата.
Обратно към ада.
Бяха минали пет дни от изчезването на Райън Еванс. Два, откакто бяха намерили Селин Еванс в басейна. А Рики не откриваше нищо, което да помогне на разследването да спре събитията, случващи се в света на Костотрошача.
Седеше на бюрото, въртеше молив между пръстите си и гледаше Грета ван Сустерен по „Фокс Нюз“ да разнищва случая в разговор с пенсионирания профайлър от ФБР Мерибет Арнолдс. Медиите правеха всевъзможни предположения, но заедно с обществеността малко по малко сглобяваха парчетата.
Еванс най-вероятно не беше Костотрошача.
Бетани беше при Костотрошача и сигурно беше жива.
Възможно бе Костотрошача да държи в плен и Еванс.
Ако Еванс не беше Костотрошача, той беше направил почти невъзможното да спаси дъщеря си и, използван като пионка, е бил принуден да отвлече Уелш и да строши китката му. Ако е така — всички продължаваха да повтарят думата „ако“ — Райън Еванс беше един от най-смелите бащи, появявали се в новините от доста време. Би трябвало да му дадат орден.
Рисунките на скелета по стените на склада не бяха станали обществено достояние и хвърляха известна светлина върху мотивите на убиеца — че разсъжденията на Костотрошача оправдаваха всичко сторено от него като неразделна част от неговия светоглед, съгласно който светът се въртеше около Бог, Сатаната и тяхната битка за децата. Типична за убиец психоза.
Психотиците нерядко бяха убедени, че всички останали на света са превъртели, а в действителност ненормални бяха самите те. Обаче в светогледа им винаги се намираха достатъчно истински основания в подкрепа на извратената им гледна точка.
Един пример: Калид, терористът имитатор на Костотрошача, предизвикал психическия срив на Райън. Фактът, че Калид беше способен да приравни смъртта на много жени и деца от родината си към няколкото деца, които беше решен да принесе в жертва, за да докаже тезата си, беше разбираем за немалко хора.
Костотрошача правеше съвсем същото в своя свят. Той стоварваше напълно разбираемо наказание върху една част от обществото, за да докаже тезата си. Погледнато най-широко, какво представляваше смъртта на неколцина филистимци, за да бъде спасен целият народ на Израил?
Какво представляваше гибелта на света по време на потоп, който цели да покаже на същия този свят, че се е отклонил от правия път? Какво бяха малцина хвърлени в ада, за да бъдат спасени останалите, които искат да приемат спасението?
Ако всички така и така щяха да отидат по дяволите, какво толкова бяха няколко строшени кости и смъртта на осем млади жени, ако така нацията щеше да прогледне и да се върне в правия път?