— Аз ще я изгоря. — Закуцука напред, изпълнен с решимост.
— Не! — провикна се Бетани. Хукна към него и стисна дръжката на лампата. Нима щеше да го спре? Изправена пред края на Костотрошача, нима не искаше гибелта му? Толкова дълбоко в съзнанието й бяха проникнали пипалата му, че…
— Аз ще я изгоря — каза тя.
Райън едва успя да овладее облекчението си.
Двамата се спогледаха разбиращо, после се обърнаха като един и с яростен крясък метнаха лампата в най-близкия прозорец.
Лампата се разби във вътрешната дървена стена и я опръска с газ, която избухна в пламъци. Наблюдаваха как огънят пропълзява в коридора, как близва покрива. Къщата лумна като кутия с прахан. Към небето се издигнаха стълбове пушек, та цял свят да ги види. Вече беше въпрос на време, преди да пристигнат властите.
— Отведи ме от този ад, татко — каза Бетани и се извърна.
Райън хвана ръката на дъщеря си и двамата заедно се отдалечиха от горящата къща.