Значи си имаха работа с убиец мъж, с тегло приблизително от осемдесет и пет до сто килограма, обут с ботуши „Брахма“ и каращ пикап форд F-150. Полезна, но не особено конкретизираща информация. В Република Тексас всички носеха ботуши, караха пикапи и можеха да изпеят „Дикси“2 по памет.
Макар мотивите за престъплението да не бяха ясни, Рики първа предположи, че са изправени пред имитация на разпъване на кръст, заимствана от традицията на римляните да чупят костите на разпънатите, за да ускорят смъртта им. Костите на Исус не са били строшени при разпятието — необичайна подробност, предречена от пророк Исая и често изтъквана от християните сред доказателствата, че Исус е месията.
Така или иначе, съзнаваха, че са изправени срещу човек с остро психическо разстройство, който търсеше възмездие или изпитваше извратено задоволство да стига до такава крайност без ясна причина. Мотивът ли? По-скоро яростта, а не търсенето на удоволствие, беше причината за това наглед ритуално убийство. Убиецът не фигурираше в базата данни на ФБР за особено тежки престъпления, а психологическият му профил представяше съвсем нов случай за изследване на мотивацията. Не сексуална, но хищна. Не кървава, но изключително жестока. Това убийство беше плод на старателно планиране, а в Мрежата нямаше нищо, което да им помогне за създаването на профила на толкова сериозно престъпление с неясен мотив.
Трийсет и девет дни по-късно втората жертва на Костотрошача беше открита в Лъбок, Тексас, на около четиристотин и петдесет километра североизточно от първото местопрестъпление. Този път в жилищен блок. Убиецът се движеше. Търговски пътник с второ аз, или дълбоко антисоциална личност?
Отново момиче, Хедър Нюландър, тринайсетгодишна. Нямаше следи от гуми или от ботуши, но екзекуцията беше извършена точно по същия начин като първата. Вече имаха движещ се сериен убиец.
Третата жертва намериха в Абилин, Тексас, на около двеста и трийсет километра югоизточно от Лъбок, два месеца по-късно. Снимки на изпотрошеното тяло на младата Айлийн Рондърс някак стигнаха до пресата. Само за двайсет и четири часа новината за Костотрошача се разпространи из цялата страна, а Тексас се скова от ужас.
Вече имаха три убити млади момичета по път, който ясно водеше на изток, към големите градове на щата Тексас. Картите, които показваха по телевизията, изглеждаха така, като че ли чумата бавно и методично пъпли на изток. Изключително зловещо чудовище, неуловимо за ФБР, трошеше костите на невинните деца на щата Тексас.
Разбира се, това звучеше пресилено, но според виждането на Рики, не твърде много.
Четвъртата жертва беше намерена в Мансфийлд, близо до Форт Уърт. Петата в Уейко, на юг.
Последните две в Остин, Тексас. Бранди Луис, деветнайсетгодишна продавачка в универсален магазин на ъгъла на шосе 71 и Бий Кейв Роуд, и Линда Оуенс, четиринайсетгодишна ученичка в девети клас на католическото училище „Сейнт Майкъл“.
Остин реагира подобаващо — с негодувание. Със страх. С настойчив призив към кмета, губернатора, ФБР, полицията и към всеки гражданин да предприемат нещо. Каквото и да е, само да спрат тази лудост.
Сега, докато стоеше в кабинета на Кракър и размишляваше над миналото, Рики се запита дали прокурорът не беше сторил точно това. Или по-точно, дали не беше подхвърлил онази едничка капка кръв, открита в косата на Линда Оуенс, като средство да залови и да махне от улицата заподозрения от всички извършител.
Рики провеждаше разследването си методично, както десетките други разследвания през десетте години, откакто работеше във ФБР. Вече си беше изградила стабилна репутация в Бюрото като мотивиран следовател, който никога не се отказва.
Само че случаят с Костотрошача я изтощи до краен предел. Уелш имаше право — разполагаха с цяла папка доказателства, уличаващи Фил Суицър, но само кръвта беше категорично доказателство. Само кръвта поставяше Суицър на местопрестъплението — и то само на последната жертва. А сега кръвната проба беше поставена под съмнение.
Суицър се появи в радара на Рики, когато полицията откликна на оплаквания от съседи за вонята откъм караваната му в Уейко. Там отриха четирийсет и седем годишен мъж, който живееше сред навалица от котки, шест от които беше удушил. Смущаващо, но в никакъв случай не и връзка с Костотрошача.
Рики беше по-заинтригувана от факта, че той караше пикап форд от 1978 г. с гуми „Бриджстоун“, които отговаряха на следите, намерени на три от местопрестъпленията на Костотрошача. Понеже Суицър носеше и четирийсет и четвърти номер ботуши, чиито следи съвпадаха със следите на местопрестъпленията, фактът се оказа достатъчен той да оглави списъка на ФБР със заподозрените.
2
Популярна американска песничка от средата на XIX в., произхождаща вероятно от комичните негърски песни и шеги. По време на Гражданската война се превръща в химн на Конфедерацията. — Б.пр.