Не толкова очевидно беше намерението, скрито зад снимките на натрошените детски крайници. Несъмнено свързаната с тях загадъчност целеше да тормози съзнанието на Райън точно колкото го тормозеше и ужасът, който вдъхваха.
Малко вероятно беше Калид да има някаква представа какво работи Райън, но той отбеляза мъничка победа, тъй като американецът не успя да попречи на мозъка си да заработи на бързи обороти, за да разреши загадката, пред която беше изправен.
Какво целеше конкретният избор на Калид, който старателно беше обмислил отвличането? Освен да изтъкне съвсем очевидната връзка между американските бомбардировки в Ирак и трагичните невинни жертви от войната, Калид нямаше какво толкова да спечели. Със сигурност би могъл да прибегне до много по-манипулативен стимул от опита да предизвика душевен смут у Райън с помощта на снимки, колкото и ужасни да бяха.
Което идеше да покаже, че Райън пропуска нещо. Калид криеше още изненади. Той манипулираше Райън подмолно. Тук се криеше нещо повече. Много повече.
Райън се отпусна на стола с вързани зад гърба ръце, мислено търсейки отговори. Порови навсякъде, обмисли всяка възможност, проучи всяка нишка. Отговорът обаче му убягваше.
Освен ако просто нямаше отговор — вероятност, която още повече усложни умствената му гимнастика.
Крушката на тавана примигна веднъж, но с изключение на това единственото друго движение в помещението беше примигващата светлинка на камерата и помръдването на Райън от време на време, за да снабдява с кръв крайниците си.
Мина един час. Два часа. Започна да губи представа за времето. Това също беше част от плана на Калид.
Повечето хора се отказват от неразрешените загадки след броени минути. Онези, които си купуват и играят игри като „Мист“, умеят да размишляват над конкретна загадка двайсет-трийсет минути, преди да се отегчат от липсата на напредък и да извадят картата, разрешаваща измама.
Най-добрите дешифровчици могат да посветят дни или седмици на едно-единствено предизвикателство, без да загубят интерес. Само че главоблъсканицата, пред която беше изправен Райън, съдържаше елемент, нарушаващ равновесието в съзнанието му. Взираше се в изображения, които всяваха у него смут не заради своята загадъчност, а заради жестокостта си. Тъй като не беше емоционален човек, реакцията му се стори странна.
Колкото повече изучаваше изображенията на жертвите, толкова повече го поглъщаше страданието им. За разлика от хилядите подобни снимки, които беше разглеждал внимателно, откакто беше пристигнал в пустинята, за тези разполагаше с много време.
Вместо да се опитва да проумее какво цели Калид, когато го оставя насаме с фотографиите, той се зае да анализира загадката, свързана с всяко изпотрошено тяло, както предполагаше, че постъпват криминолозите.
Как се бе срутила сградата? Заради пряко попадение, или заради взрив в близост до нея? Дали жертвите бяха пропаднали до дъното преди бетонните блокове да се срутят отгоре им? Кои кости се бяха строшили най-напред? Колко наранявания може да понесе човешкото тяло? На колко места може да бъде изпотрошен човек, преди да умре от вътрешен кръвоизлив? Колко дълго бяха останали живи децата?
Съзнаваше, че Калид целеше да го изтощи. И успяваше. Имаше обаче и още нещо. Би трябвало да има.
По едно време Райън се събуди, макар да не беше усетил да заспива. Долови пареща болка в гърба и в дясното рамо и се опита да я облекчи, като се премести наляво. Червената лампичка на камерата продължаваше да примигва. Снимките още висяха на стената. Военните панталони бяха мокри от урината му.
Нищо друго не беше променено.
Райън седя на стола още дълго, преди ключалката най-сетне да изщрака и вратата да се отвори. Калид влезе с бутилка минерална вода „Евиан“ и някакви жълти оризови сладки. Затвори вратата зад гърба си, огледа Райън изучаващо с тъмните си, бдителни очи, и се запъти към него.
Без да продума, отвори бутилката, притисна я към устните на Райън и му даде да пие, както майка би напоила детето си. Райън засмука течността, учуден от силната си жажда.
Калид дръпна шишето и го остави на масата до оризовите сладки.
— В ъгъла има кофа. Ще сваля веригите ти, за да се облекчиш и да се пораздвижиш. Ако се опиташ да избягаш, ще те прострелям в бедрото. Разбра ли?