— Ахмед — усмихна се Калид на момчето. — Ела тук, Ахмед.
Момчето се приближи колебливо към Калид, оглеждайки се ококорено.
Калид положи ръка върху рамото на младежа.
— Не се тревожи, не знае нито дума на английски. Което е добре, понеже щеше да се вдигне страхотна олелия ако знаеше, че ще го убия така, както бе убит синът ми — като строша костите му.
Райън усети как започва да му се гади.
— Не разполагам със сграда, която да срутя отгоре му, затова ще му счупя костите с чук. По-точно, ти ще го сториш. Ти ще го убиеш точно както уби съпругата и детето ми преди една година. Никой не плака, понеже никой не видя. Затова ще го направиш отново, обаче този път ще те заснемем.
Нямаше да убива, разбира се. Как можеха да го накарат да убива? Свят му се зави дори само от предположението.
— Това е нелепо — успя да каже само.
— Можеш да спасиш това дете от съдбата, която никой от нас не би желал да го сполети — каза Калид. — Носиш брачна халка. Кажи ни къде живеят съпругата и децата ти. Имам приятели във вашата страна, които чакат да им се обадя. Ще отидат у вас, ще убият жена ти и детето ти пред камерата, за да може целият свят да види колко болезнена е загубата дори на едно дете. Погледни в обектива, кажи ни да екзекутираме твоето дете и ще пощадя живота на това момче.
Няколко секунди мозъкът на Райън отказваше да обработва логично мислите му. Какво го караха да направи?! Не можеха… Не беше възможно този мъж…
В този миг осъзна промяната на играта и проумя, че няма да е единственият, който ще умре тук, в тази стая. Щяха да използват породената от съпричастността болка, за да го пречупят. Вината на оцелелия и ненавистта към самия себе си трябваше да прекършат волята му.
Сам се учуди от лекотата, с която взе решението си. Сякаш в съзнанието му се беше издигнала стоманена стена и беше прекъснала достъпа на всичко друго освен на стоическата му издръжливост. Ако се стигнеше дотам и ако арабинът не блъфираше, щеше да се наложи да приеме смъртта на това момче, колкото и чудовищно да изглежда. Алтернативата просто не беше допустима.
— Така само ще ви намразят повече — каза Райън.
— Не съм съгласен. Веднъж проумели болката на човек, американците са изключително опрощаващи. Проблемът е, че не разбират болката ни.
Значи не блъфираше, така ли? Този мъж очевидно беше твърдо решен да осъществи намерението си.
— Ще оставя Ахмед при теб за шест часа. След това ще се върна и ще го убия, освен ако не се съгласиш да жертваш живота на собственото си дете в замяна на неговия. И после — една сълза се отрони от ъгълчето на окото на Калид и се търкулна по бузата му, — после ще доведем второто дете. Момиче на име Мириам. Ти си убил хиляди хора, но те умолявам, не ме принуждавай да убия дори само още един човек.
6
Атмосферата в ресторанта за морски дарове „Трълък“ в центъра на Остин създаваше у Бетани усещането за преуспялост със звънтенето на сребро и кристални чаши и с приглушените разговори на важните клечки, които обсъждаха стореното през деня и планираха следващия. Фактът, че прокурорът Бърт Уелш бе излязъл на вечеря с Бетани и с майка й само два дни след избирането на момичето за рекламно лице на „Ют Нейшън“, само подсилваше впечатлението.
Проблемът бе, че Бетани изобщо не се чувстваше на мястото си тук.
Накъдето и да се обърнеше, виждаше келнери с бели престилки, които поднасяха на клиентите препълнени чинии с печени опашки от омари и крачета от краб, а един пианист изпълваше с музика приглушено осветеното помещение.
— Един тост? — Прокурорът вдигна винената си чаша със заразителна усмивка.
Майка й също вдигна чашата си, а Бетани последва примера й, нищо че пиеше безалкохолно.
— За следващото момиче от корицата на „Ют Нейшън“ — оповести прокурорът.
— Най-прекрасната дъщеря, за която една майка би могла да си мечтае — обади се и Селин грейнала.
Майка й определено беше в стихията си. Бетани се усмихна вежливо.
— Благодаря.
Чукнаха чаши и отпиха.
— Мога да се похваля с доста опит и имам набито око за хората, предопределени за слава. Ти, млада госпожице, си такъв човек — разбрах го в мига, в който влезе тук тази вечер.
Какво да отговориш на това?
Преди Бетани да успее да отвърне, прокурорът продължи: