— Каквато майката, такава и дъщерята.
Очите на майка й проблеснаха гордо:
— Благодаря ти, Бърт.
Всъщност Бетани за пръв път се срещаше с прокурора и се чувстваше странно, когато се обръщаха към него на малко име. У майка й, от друга страна, нямаше и капка сдържаност. Само слепец не би забелязал химията помежду им. Не се ли смущаваха, че половината посетители на ресторанта вероятно бяха разпознали прокурора и точно в този момент се чудеха какво търси той на една маса с омъжена жена и с нейната дъщеря на нещо повече от обикновена вечеря.
— Благодаря ти — повтори и тя.
Поговориха за предстоящото й пътуване до Ню Йорк и за работата като модел, докато чакаха да им поднесат храната. Бетани учудена научи, че самият прокурор — Бърт, както настояваше той да го нарича момичето — е бил модел преди време, докато следвал право в Тексаския университет. Напуснал, когато го поканили да направи фотосесия по бельо.
Честно казано, не знаеше какво да си мисли за този човек. Със сигурност приличаше на модел с широките си четвъртити рамене и с гладко избръснатата си челюст, обаче Бетани го намираше за странно отблъскващ. Може би идеално подхождаше на майка й със своето самоуверено и властно поведение, но това не го превръщаше в божи дар за всички жени.
Бяха дошли да празнуват — Селин предложи да приемат поканата на прокурора да ги изведе на вечеря и Бетани се съгласи. Между двамата явно имаше нещо, така че може би беше време да се запознае с мъжа, с когото майка й толкова дълго разговаряше по телефона.
След половин час в компанията на Бърт Бетани си припомни защо не би могла да приеме работата си като модел за нещо повече от временно развлечение.
Започна да съжалява, задето се беше съгласила да вечерят заедно с този човек. Беше добре за майка й, която заслужаваше малко любов в живота си — баща й се беше провалил печално в това отношение. Което обаче не означаваше, че Бетани е длъжна да харесва мъжа, споделящ леглото на майка й.
Докато седеше в компанията му в това луксозно място, Бетани изпита странно отвращение. Тук богатата глутница идваше да разръфа плячката от своето богатство, докато в света на Бетани момичета режеха китките си с бръсначи, търсейки спасение от непоносимото си емоционално страдание.
И на нея самата един-два пъти й беше минавало през ум да си пререже вените, ако не за друго, поне за да види какво толкова ги влече натам другите. Разбира се, знаеше причината: по-добре да контролираш болка, която сам си причиняваш, отколкото болка, която ти натрапват външните условия.
Бетани примигна. Мислеше за бръсначи, докато майка й и Бърт вдигаха тост за живота. Каква ирония! Дощя й се да ги приземи в своя свят.
— Реших след тази работа да престана да бъда модел — заяви тя и се облегна назад в очакване на реакцията им.
Майка й подмина думите на дъщеря си с нехайно махване на ръка:
— О, не ставай смешна.
— Защо го казваш? — попита Бърт, разклащайки червеното вино в чашата си.
— Просто не бих могла да понеса превземките в тази среда. Какво всъщност знаят хората за моделите?
— Какво искаш да кажеш, ангелче? Това не е брак, а просто работа. Работа, която да ти послужи като трамплин към актьорската професия. Това е само началото. Какъв беше смисълът от многобройните разговори с агента ти — просто за развлечение ли?
Прокурорът наклони чашата си към Селин.
— Майка ти има основание. Тази работа може да се окаже едва началото на нещо много по-голямо. Корица на твоята възраст? Доста впечатляващо.
— И с холивудските звезди е същото. В училище вече всички ме зяпат, все едно съм маймуна в зоопарка. А не знаят нищичко за мен.
Майка й зяпна, преструвайки се на удивена.
— Как може да си толкова неблагодарна? В момента всяко момиче в училището е готово да те убие от завист, а ти искаш да се откажеш от постигнатото, понеже нямаш дълбока и смислена връзка с всяко момче на света?
Това вече по̀ приличаше на майка й. Бетани трябваше да признае, че още не е напълно готова да се откаже от работата като модел, обаче твърдението й беше вярно поне отчасти. Може би дори в по-голямата си част.
— Просто казвам, че това ме притеснява — заигра се тя с хляба в чинията си.
Майка й обясни на Бърт със снизходителна усмивка:
— Тя е шестнайсетгодишна, която се държи като двайсет и една годишна със степен по философия. Когато й е удобно, всичко в живота започва да я притеснява. Нищо не й се струва смислено. Нашата формираща се малка екзистенциалистка. Което не означава, че й е неприятно да си върти дупето пред погледа на хиляди момчета на футболното игрище, нали така?