Баща й не беше погълнат от себе си. Той просто не беше. Едва когато порасна достатъчно, за да събере две и две, Бетани осъзна, че чисто и просто е изоставил и дъщеря си, и съпругата си. Райън не подозираше за изневерите на Селин и за нуждата на Бетани от баща. Тя почти във всеки случай би предпочела себичността на майка си пред неведението на баща си.
Почти във всеки. В момента обаче пълната неспособност на майка й да бъде истинска майка тласкаше Бетани към ръба.
Най-накрая майка й остави телефона си върху плота и извърна очи.
— Какво е толкова спешно, малък нарцисист такъв?
— Няма значение.
Бетани се обърна и излезе от кухнята със замъглени от сълзи очи. Не би било погрешно да се каже, че в такива мигове изпитваше омраза. Мразеше майка си, задето й е майка, мразеше и баща си, задето не е тук да я избави от майка й.
— Какво сега, просто ще си тръгнеш, така ли? — сряза я майка й и я последва. — Върни се!
Бетани продължи.
— Виж… извинявай. Това ли искаш да чуеш? На всички ни е трудно, уверявам те. Да не смяташ, че е лесно да си самотен родител? Райън не изостави само теб. Извинявай, но не мога непрекъснато да съм съвършена.
Поредната манипулация, стъпила на истини, използвани в подходящия момент, за да предизвикат подходящата реакция. Само че Бетани не можеше да съчувства на нескончаемите оплаквания на майка си, че е била изоставена от съпруга си, най-вече защото тя с лекота успяваше да го замести с други мъже. Ако не друго, отсъствието на баща й беше удобно за Селин и за игричките й.
Изоставената беше Бетани, не майка й.
— Получила си корицата? — неочаквано възкликна майка й иззад нея.
Бетани спря.
— Получила си корицата на „Ют Нейшън“, нали? — Студенината в тона на майка й се беше стопила.
Бетани си пое дълбоко въздух и изтласка гнева си на заден план.
— Да.
Стъпките на Селин бързо зачаткаха по дървения под.
— Толкова се гордея с теб, ангелче. — Ръката й докосна рамото на Бетани, но тя се дръпна.
— Не ме наричай така, знаеш, че не обичам.
— О, я се стегни! — Селин я прегърна.
Бащата на Бетани я наричаше „ангелче“, когато беше малка. Само че изобщо не се беше държал с нея като с ангелче, когато ги беше напуснал, затова тя вече мразеше да й викат така. Направо беше престъпление, че майка й избра точно тази дума в такъв момент. Добре дошли в майчиния свят!
Когато Селин се отдръпна, очите й грееха — явно беше забравила болезненото скастряне.
— Защо не ми каза? Кога научи? Прекрасна новина!
Бетани не си направи труда да отговори на въпросите — бяха само формални, а не проява на искрен интерес.
— Колко ще ти платят?
— Двайсет хиляди. Искат ме в Ню Йорк след три седмици за фотосесия.
В очите на майка й се изписа почуда.
— Много се гордея с теб.
Въпреки всичките щуротии на майка си, Бетани знаеше, че в този момент тя е искрена. И затова щеше да й остане предана.
— Наистина ли мислиш, че трябва да замина?
— Ама ти сериозно ли? Това е фантастично! Не се тревожи, ще бъда до теб на всяка крачка. Ще заминем за Ню Йорк и здравата ще се забавляваме. В никакъв случай не бива да пропускаш такава възможност.
— Може да пропусна събирането на випускниците.
Бетани долови осезаемо как в главата на майка й щрака.
— Не се тревожи, остави треньора на мен — невъзмутимо отсече тя и се запъти към кухнята. — Дръж се за мен, Бетани. Ако си изиграем добре картите, светът ще бъде в краката ни. Което не може да се каже за неудачника, който претендира да ти е баща.
Преди време Бетани би възразила, че той все още й е баща, но вече бе забравила как се чувстваше тогава. Може и да не беше съгласна с поведението на майка си през последните години, докато Райън си играеше на война, но вече се чудеше какво би било, ако баща й беше друг. Достатъчно грижовен човек, за да участва в живота й. Може би това щеше да е най-доброто решение за всички.
Мислите й се върнаха към телефонния разговор на майка й.
— Какво ти каза Бърт Уелш?
Майка й хвърли поглед назад, сякаш не беше сигурна дали да й каже. Но го направи:
— Безумие някакво… освободили Костотрошача от затвора.
3
Гласът отекна някъде в окрайнините на съзнанието му като високоговорител сред тътнеща тълпа, който се извисява над какофонията, за да бъде чут, макар и с мъка: