Когато стигнаха оградата, Марк се обърна и погледна назад. Мари-Линет се обърна също.
Оттук Джейд беше само тъмен силует на светлината от лампата, но косата й, блестяща от отзад, приличаше на сребърно сияние. То блестеше около нея.
Мари-Линет чу как Марк спотаява дъха си.
- И двамата да се върнете скоро. - Джейд каза сърдечно. - да ни помогнете да издоим козите, както ни каза леля Опал. Тя ни даде много стриктни заповеди, преди да замине на ваканция.
Мари-Линет беше слисана.
Тя се обърна и погледна назад, главата й се въртеше. Когато стигнаха до пътя, тя каза:
- Марк, какво стана, когато отиде в градината?
Марк изглеждаше замислен.
- Какво имаш предвид под “какво стана”? Нищо не стана.
- Огледа ли разровеното място?
- Не. - Марк каза късо. - Джейд беше в градината, когато отидох там. Нямаше как да огледам каквото и да е било.
- Марк... тя беше ли там през цялото време? Джейд? Тя влезе ли в къщата? Или някой от другите момичета излезе ли?
Марк изсумтя.
- Дори не знам как изглеждат другите момичета. Единствената която видях, беше Джейд и тя беше там през цялото време. - той я погледна мрачно.
- Не си все още настроена на криминална вълна, нали?
Мари-Линет не отговори. Тя се опитваше да събере разпилените си мисли.
Не мога да повярвам. Но тя го каза. Нареждания за козите. Преди леля й да отиде на ваканция. Но Роуан не знаеше за козите преди да й кажа. Мога да се закълна, че не знаеше. И аз бях толкова сигурна, че тя ме мотаеше с всичко това за ваканцията... Добре, може и да съм грешала. Но това не значи, че Роуан казваше истината. Може би са измислили историята преди тази нощ и Роуан е просто некадърна актриса. Или може би...
- Марк, това ще ти прозвучи лудо... но Джейд нямаше мобилен телефон или нещо подобно, нали?
Марк замръзна и погледна към Мари-Линет бавно и този поглед казваше много повече от думите му.
- Мари-Линет, какво не е наред с теб?
- Роуан и Кастрел ми казаха, че г-жа Би е на ваканция. Че тя внезапно решила да отиде на ваканция, когато те пристигнали в града.
- И? Джейд каза същото нещо.
- Марк, г-жа Би живее тук от десет години и тя никога не е заминавала на ваканция. Никога. Как ще отиде сега, когато племениците й тъкмо се преместиха да живеят при нея?
- Може би защото те ще могат да пазят къщата, докато я няма. - Марк каза с поразяваща логика.
Точно каквото беше казала Роуан. Внезапно чувство на параноя обля Мари-Линет, като някой, който осъзнава, че всички около него са заговорници, всички в една конспирация. Тя щеше да му каже за козите, но сега не искаше.
О, осъзнай се момиче. Дори Марк мислеше логично. Най-малкото, което можеше да направиш, е поне да мислиш рационално преди да отидеш при шериф Акърс.
Фактът е че, Мари-Линет си каза, напълно честно, че се паникьоса. Имаше предчувствие за тези момичета по някаква причина, и след това напълно забрави логиката. Дори не намери някакви доказателства. Избяга. Едва ли можеше да отиде при шерифа и да каже, че смяташе момичетата за подозрителни, защото Роуан е имала зловещи крака. Нямаше никакви доказателства.
Нищо освен... Тя изръмжа вътрешно.
- Всичко опира до това, което е в градината. - каза тя на глас.
Марк, който беше вървял до нея мълчейки, сега спря.
- Какво?
- Всичко опира до това, отново. - Мари-Линет каза със затворени очи. - Трябваше само да погледна онова разровено място, когато имах възможност, дори и Джейд да ме беше видяла. Това е единственото истинско доказателство... затова трябва да видя какво има там.
Марк клатеше главата си.
- Виж сега...
- Трябва да се върна. Не тази нощ. Много съм уморена. Но утре. Марк, трябва да го проверя преди да отида при шериф Акърс.
Марк експлодира.
- Преди да направиш какво? - изкрещя той, достатъчно шумно, за да се чуе ехо. - За какво говориш, да ходиш при шерифа?
Мари-Линет го зяпна. Тя не беше осъзнала колко различна беше гледната точка на Марк от нейната. Защо, помисли си тя, защо той...
- Искаше да провериш къде е г-жа Би, затова проверихме къде е г-жа Би. - каза Марк. - Те ни казаха къде е. И ти видя Джейд. Знам, че е малко различна, тя както ти каза за г-жа Би - тя е ексцентрична. Но приличаше ли на такъв човек, който би наранил някого? Е, изглеждаше ли?
Защо той е влюбен в нея, Мари-Линет си помисли. Или поне много я харесва. Марк харесва момиче.
Сега тя беше наистина объркана.
Това можеше да е толкова добре за него, само ако момичето не беше побъркано. Е, може би даже ако момичето беше лудо, но да не беше толкова лудо. И в двата случая, Мари-Линет не можеше да настрои полицията срещу новата приятелка на Марк, освен ако нямаше доказателства.
Чудя се дали тя го харесва също?, помисли си. Те определено изглежда, че се предпазваха, когато се появих.
- Не, прав си. - каза тя на глас, радваше се, че тази нощ беше лъгала. - Тя не прилича на такъв човек, който би наранил някой. Нека просто оставим темата намира.
С теб. А утре вечерта, когато мислиш, че гледам звездите, ще се промъкна там. Този път ще си донеса моя собствена лопата. И може би голяма пръчка, с която да гоня върколаците.
- Наистина ли мислиш, че чу върколак там? - попита тя, за да смени темата.
- Ъм... може би. - Марк бавно започна да губи намръщеното си изражение. - Беше нещо странно. Нещо, което никога преди не съм чувал. Значи ще забравиш всички тези луди неща, свързани с г-жа Би, нали?
- Аз, ще ги забравя. - Ще съм наред, Мари-Линет си мислеше. Този път няма да се панирам, ще се уверя, че не са ме видели. Освен това, ако щяха да ме убиват, щяха да го направят тази нощ, нали?
- Може би сме чули вика на Саскуоч. - каза Марк.