Тя винаги се чувстваше в безопасност през нощта.
Тя се прозя и тръгна към банята, взимайки чифт дънки и тениска по пътя си. Тя вчесваше косата си, докато слизаше по стълбите, когато чу гласове идващи от хола. Гласа на Клаудия... и мъжки глас. Не е Марк, през делниците той обикновено отиваше в къщата на приятеля си Бен.
Беше непознат!
Мари-Линет надзърна от кухнята. Имаше момче седящо на дивана. Тя можеше само да види задната част на главата му, която беше пепеляво-руса. Мари-Линет сви рамене и започна да отваря хладилника, когато чу собственото си име.
- Мари-Линет й е много добра приятелка. - Клаудия казваше с бързия си глас с лек акцент. - Спомням си преди няколко години, че тя й помогна да оправи кошарата за козите.
Те говорят за г-жа Би!
- Защо държи кози ли? Мисля, че тя каза на Мари-Линет, че ще са й от полза, след като тя не излиза много.
- Колко странно!? - каза момчето. Той имаше ленив, небрежно-звучащ глас. - Чудя се какво ли е имала предвид???
Мари-Линет, която надничаше през кухненската врата, напълно неподвижна, видя Клаудия да повдига раменете си.
- Предполагам, че е имала предвид млякото!Всеки ден сега, тя има прясно мляко. Не трябва да ходи до магазина,но не знам...ще трябва да я питаш сам! - тя се засмя.
Няма да е лесно, Мари-Линет си помисли. Сега, защо някакъв странник ще задава въпроси свързани с г-жа Би?
Естествено. Трябва да е от полицията или нещо подобно. ФБР. Но гласа му я накара да се замисли. Той звучеше прекадено млад, да бъде който и да е от двете, освен ако не смяташе да се внедрява в училището, за да залови някой. Мари-Линет влезе по-навътре в кухнята, за да може да вижда по-добре. Ето, тя можеше да го види в огледалото. Разочарование я обля!
Определено не е достатъчно голям, за да е от ФБР. И колкото й Мари-Линет да искаше да бъде опитен, духовит детектив той не беше. Той беше само най-красивото момче, което тя беше виждала в целия си живот.
Той беше висок, слаб и елегантен, с дълги крака изпънати пред него и глезени кръстосани под масичката за кафе. Той приличаше на голяма симпатична котка. Имаше меки черти, леко присвити дяволити очи и обезоръжаваща ленива усмивка.
Не само ленива, Мари-Линет реши. Слабоумна. Спокойна. Може би дори глупава. Тя не се впечатляваше от външния вид, освен ако нямаше тънките, кафяви и интересни черти, като... Е, като Джеръми Ловет, например. Прелестни типове, такива които приличаха на големи пепеляво-руси котки, нямаха никакви причини да развиват ума си. Те бяха само влюбени и суетни. И с много ниско Щ.
А този изглеждаше сякаш няма да може да се събуди или да се вземе в ръце, за да спаси собствения си живот.
Не ме интересува защо е тук. Мисля да се кача горе.
Тогава момчето от дивана вдигна едната си ръка и размърда пръстите си във въздуха. Той се обърна наполовина. Не достатъчно, за да погледне Мари-Линет, но достатъчно, за да стане ясно, че говори на някой зад себе си. Сега тя можеше да види профила му в огледалото.
- Здрасти!
- Мари-Линет, това ти ли си? - попита Клаудия.
- Да. - Мари-Линет отвори вратата на хладилника и издаде удрящи звуци. - Само си взимам малко сок, след това излизам!
Сърцето й биеше силно - със срам и раздразнение. Добре, значи сигурно я е видял в огледалото. Сигурно си е помислил, че тя го зяпа, заради начина ,по който изглеждаше. Сигурно, където и да отидеше хората го зяпаха.
Какво от това, голяма работа, разкарай се.
- Не си тръгвай, все още! - извика Клаудия. - Ела тук и поговори още няколко минути.
Не. Мари-Линет знаеше че това е детинска и глупава реакция, но не можеше да се спре. Тя бутна бутилката с кайсиев сок в бутилката с минерална вода.
- Ела да се срещнеш с племенника на г-жа Бърдок. - каза Клаудия.
Мари-Линет замръзна.
Тя стоя в студения въздух излизащ от хладилника, гледайки втренчено към датчика на температурата без да го вижда. След това тя остави бутилката със сок на мястото й. Хвана една Кола без да я вижда.
Какъв племенник? Не си спомням да съм чула нещо за племенник.
Макар че, тя никога не беше чувала много за плетениците на г-жа Бърдок, не й преди да решат, да дойдат тук. Г-жа Би просто не говореше много за семейството си.
Значи той й е племенник... затова пита за нея. Но знае ли? С момичетата ли работи? Или е тръгнал след тях? Или...
Напълно объркана, тя влезе в хола.
- Мари-Линет, това е Аш. Той е тук, за да посети леля си и сестрите си. - Клаудия каза. - Аш, това е Мари-Линет. Тази, която е толкова добра приятелка с леля ти.
Аш се изправи, с едно прекрасно, лениво движение. Точно като котка, включително и протягането по средата.