Клаудия я зяпаше от хола.
- Прекрасно. - каза тя. - Изхвърли гост. Защо го направи?
- Той не искаше да си тръгва.
- Знаеш какво имам предвид. Двамата познавахте ли се?
Мари-Линет само повдигна рамене. Замаяността изчезваше, но съзнанието й беше пълно с въпроси.
Клаудия я погледна внимателно, след което поклати глава.
- Спомням си малкия си брат ,когато беше на четири, той бутна момиче в пясъчника. Направи го, за да покаже че я харесва.
Мари-Линет игнорира това.
- Клаудия , за какво беше тук Аш? За какво си говорихте?
- За нищо. - каза Клаудия, вбесено. - Просто обикновен разговор. След като го мразиш толкова много, какво значение има? - след като Мари-Линет продължи да я гледа, тя въздъхна. - Той беше много заинтересован към странните факти за живота в провинцията. Към всички месни истории.
Мари-Линет изсумтя.
- Каза ли му за Саскуоч.
- Казах му за Вик и Тод.
Мари-Линет замръзна.
- Шегуваш се. Защо?
- Защото той питаше за подобни неща! Хора загубени във времето...
- Изгубили спомени.
- Както и да е. Просто водихме хубав разговор. Той беше добро момче. Край.
Сърцето на Мари-Линет биеше бързо.
Тя беше права. Сега беше сигурна. Тод и Вик бяха свързани някак със случилото се със сестрите и г-жа Би. Но каква беше връзката? Ще отида и ще разбера, помисли си тя.
Глава седма
Оказа се трудно да отриеш Тод и Вик.
Беше късния следобед, когато Мари-Линет влезе в смесения магазин на Бриар Крийк, който продаваше всичко от пирони до консервиран грах.
- Здрасти, Бъни. Предполагам, че не си виждала Тод и Вик, нали?
Бъни Мартин гледаше иззад щанда. Тя беше хубава, с мека руса коса, и кръгло, пухкаво лице и срамежливо изражение. Тя беше в класа на Мари-Линет.
- Провери ли в бар Голд Крийк?
Мари-Линет кимна.
- И в къщите им, и в другия магазин и в шерифството. - Шерифството беше също така и общината и обществената библиотека.
- Ами, ако не играят билярд, те обикновено тренират. - Тренировката им представляваше стреляне по консерви.
- Да, но къде? - Мари-Линет каза.
Бъни поклати глава, обиците й блестяха.
- Твоето предположение е толкова добро, колкото моето. - тя се поколеба, гледайки надолу към кожичките на ноктите си, които тя избутваше навътре с малка затъпена в края дървена пръчица. - Но, знаеш ли, чух че понякога ходят до Мад Дог Крийк - широките й сини очи се повдигнаха към тези на Мари-Линет целенасочено.
Мад Дог Крийк... О, чудесно. Мари-Линет се намръщи.
- Знам. - Бъни подигна раменете си треперейки. - Аз не бих отишла там. Бих мислила за онова тяло през цялото време.
- Да, и аз също. Е, благодаря, Бън. Ще се видим по-късно.
Бъни огледа кожичките си критично.
- Приятен лов. - каза тя разсеяно.
Мари-Линет излезе от магазина, гледайки през горещата, смътна светлина на Август месец. Главната улица не беше голяма. Беше шепа пълна със сгради изградени от тухли и камъни от дните, в които Бриар Крийк е бил град на златотърсачи, и няколко средно високи сгради бяха боядисани в белеща се боя. Тод и Вид не бяха в никоя от тях.
Е, какво сега? Мари-Линет въздъхна. Нямаше път водещ до Мад Дог Крийк, само пътека която беше временно блокирана от треви и свлачища. И всеки знаеше, че там ставаше повече от стрелби по консерви. Ако бяха там, те вероятно ловуваха, помисли си тя. Да не споменаване пиейки, може би и дрогирайки се. Оръжия и бира. И да не забравяме и онова тяло.
Тялото беше открито мината година по това време. Мъж; турист, както можеше да се познае по раницата му. Никой не знаеше кой беше той или как е умрял - трупът беше прекалено разкъсан и надъвкан от животните, за да се разбере. Но хората говореха за дух, витаещ около Мад Дог Крийк миналата зима. Мари-Линет въздъхна отново и влезе в кабината на колата си.
Колата беше много стара, беше ръждясала, изкарваше някой обезпокоителни звуци, когато ускоряваше, но беше нейна, и Мари-Линет правеше всичко по силите си, за да я опази в движение.
Тя я обичаше, защото имаше много място отзад, където да държи телескопа си.
В единствената бензиностанция в Бриар Крийк, тя изкара нож за плодове изпод седалката си и се залови за работа, молейки се на ръждясалата капачка на газта.
Малко по-нагоре... почти, почти... сега извий...
Капачката се отвори.
- Някога да си обмисляла да навлезеш в бизнеса за безопасност? - чу се глас зад нея. - Със сигурност би пробила.