- Здрасти. - Аш каза.
- Не сме чули за историята с коня. - Мари-Линет каза, нежно и навреме.
- О... ъм, един от конете на г-н Кембъл си прерязал гърлото на оградата мината нощ. За това си говорят всички тази сутрин. Но точно сега, г-н Кембъл дойде в града и каза, че той не мисли че оградата е била виновна. Той мисли... че някой го е направил нарочно. Срязал е гърлото му и го е оставил да умре.
Тя присви раменете си в малко потреперване... Театрално, помисли си Мари-Линет.
- Виждате ли? - Джейд каза. - Точно затова пазя Тайги.
Мари-Линет видя, че Бъни оглежда Джейд.
- Благодаря, Бън.
- Трябва да се връщам в магазина. - Бъни каза, но не помръдна. Тя все още гледаше към Роуан и Кастрел.
- Ще те изпратя до там. - Аш каза галантно. С какво, Мари-Линет си помисли, вероятно така обикновено сваля момичетата. - Все пак, не знаме какво може да дебне наоколо.
- Посред бял ден е. - Кастрел каза отвратено, но Аш вече изпращаше Бъни. Мари-Линет реши, че се радва че него го няма.
- Кое беше това момиче? - Роуан попита, и нещо в гласа й звучеше странно.
Мари-Линет я погледна изненадано.
- Бъни Мартен. Познавам я от училище. Какво не е наред?
- Тя ни зяпаше. - Роуан каза меко.
- Тя зяпаше Аш. О, и вероятно и вас трите. Вие сте нови и сте хубави, затова сигурно се чуди кои момчета ще й отнемете.
- Виждам. - но Роуан все още изглеждаше замислена.
- Роуан, какво има?
- Нищо. Сигурна съм, че е нищо. Просто тя има име на ламия.
- Бъни?
- Ами. - Роуан се усмихна. - Ламия са обикновено кръстени на природни неща - скъпоценни камъни и животни и цветя и дървета. Затова Бъни би било ламия име - а Мартен не е ли вид невестулка.
Нещо се въртеше в главата на Мари-Линет отново. Нещо за Бъни... за Бъни и... дърво... Изчезна. Не можеше да си спомни. Тя каза на Роуан:
- Но... можеш ли да усетиш нещо подозрително в нея или нещо подобно? Имам предвид, прилича ли на някой от вас? Защото просто не мога да видя Бъни като вампир. Съжалявам, просто не мога.
Роуан се усмихна.
- Не, не усещам нищо. И съм сигурна, че си права - хората също могат да имат имена като нашите. Понякога стават обърквания.
Поради някаква странна причина, съзнанието на Мари-Линет все още беше концентрирано върху дърво.
- Знаеш ли, не виждам защо се кръщавате на дървета. Мислих че дървото е опасно за вас.
- Така е - и това го прави могъщо. Имената на дърветата трябва да бъдат едни от най-могъщите имена, които имаме.
Аш излизаше от магазина. Моментално Мари-Линет се обърна и потърси Джеръми. Тя не го видя в празната бензиностанция, но чу нещо - нещо, което тя осъзна че беше чувала от няколко минути. Коване с чук.
- Хайде, нека заобиколи. - каза тя, вече вървейки, не изчаквайки Аш да ги настигне.
Кастрел и Роуан тръгнаха с нея.
Джеръми беше отзад. Той ковеше дълга дъска срещу счупен прозорец. Имаше начупено стъкло по цялата земя. Светло кафява коса падаше на очите му, докато той се опитваше да задържи дъската неподвижно.
- Какво е станало? - Мари-Линет каза. Тя се придвижи автоматично, за да хване десния край на дъската.
Той погледна нагоре към нея, правейки изражение на облекчение, когато пускаше дъската.
- Мари-Линет... благодаря. Подръж за секунда.
Той бръкна в джоба си и изкара пирони и започна да ги забива бързо, със сигурни удари с чука. След това каза:
- Не знам какво е станало. Някой е влязъл миналата нощ. Направил е голяма бъркотия.
- Изглежда че мината нощ е била много заета. - Кастрел каза сухо.
Джеръми погледна в посока на гласа. И след това... ръцете му замръзнаха, държейки чука и пироните. Той гледаше към Кастрел и към Роуан до нея, гледаше ги дълго време. Най-сетне той се обърна към Мари-Линет и каза бавно:
- Вече имаш нужда от още бензин?
- О, не. Не. - трябваше да измисля нещо, Мари-Линет си помисли. Нанси Дрю със сигурност щеше да се сети за това. - Аз просто... двигателя много бръмчи... и си помислих, че може да погледнеш, под капака, след като не го направи миналия път.
Непоследователно и жалко, тя реши в мълчанието което последва. И кафявите очи на Джеръми оглеждаха лицето й.
- Разбира се, Мари-Линет. - каза той, не саркастично, а мило. - След като приключа.
О, той не може да е вампир. Затова какво правя тук, лъжейки го, подозирайки го, след като той винаги е бил мил с мен? Той е от типа хора, които помагат на стари дами, а не ги убиват.