Сссссс.
Тя последва изсъскването. Дойде зад нея, и за един ужасяващ момент тя помисли, че е Кастрел. След това тя видя, че Джейд и Марк бяха наобиколили ъгъла, и Тайги се бореше като бебе леопард в ръцете на Джейд. Котенцето съскаше и дереше. Черната му козина се беше наежила. Преди Джейд да може да го хване по-добре, той се изкачи на рамото й и скочи, приземявайки се на земята и бягайки.
- Тайги! - Джейд извика. Тя тръгна след него, сребърната й коса летеше, самата тя беше чевръста като котенце. Марк я последва, блъскайки се в Аш, който тъкмо заобикаляше ъгъла. Аш се блъсна в стената на бензиностанцията.
- Е, това беше забавно. - Кастрел каза.
Но Мари-Линет всъщност не я слушаше. Джеръми гледаше Аш - и изражението му накара Мари-Линет да потрепери.
И Аш отвръщаше на погледа с ледено зелени очи. Погледите й бяха заключени в нещо като мигновена, инстинктивна омраза. Мари-Линет усети трепет на страх за Джеръми, но Джеръми не изглеждаше изплашен за себе си. Мускулите му бяха стегнати и той изглеждаше готов да се защити. След това, предпазливо, се обърна. Обърна гръб на Аш. Той закова дъската, а Мари-Линет направи това, което трябваше да направи още в началото. Тя погледна към ръката му. Пръстенът на показалеца му блестеше в златно. И тя можеше да види цветето изрисувано вътре.
Дълги клонки с камбановидни цветя. Не ирис, не далия, не роза. Не, имаше само едно цвете, което Роуан беше споменала и което можеше да бъде. Растеше диво в тази местност и беше смъртоносно отровно. Напръстник. Значи, сега тя знаеше.
На Мари-Линет й стана горещо и лошо. Ръката й започна да трепери, докато държеше дъската. Тя не искаше да се движи, но не можеше да остане тук.
- Съжалявам... трябва да взема нещо... - думите излязоха като болезнена въздишка.
Тя знаеше, че всички я зяпат. Не я интересуваше. Тя пусна дъската и почти избяга. Тя продължи, докато вече не беше зад прозореца на Г одл Крийк Хотел. След това тя се облегна н стената и погледна към мястото, където града приключваше и пустоща започваше. Прашинките танцуваха на слънчевата светлина, ярка срещу тъмния фон.
Толкова съм глупава. Всички знаци бяха там, точно пред очите ми. Защо не го видях преди? Предполагам защото не исках...
- Мари-Линет...
Мари-Линет се обърна към нежния глас. Тя въздържа импулса си, да се хвърли в ръцете на Роуан.
- Ще се оправя след няколко минути. Наистина. Просто шок.
- Мари-Линет...
- Просто... просто го познавам от толкова много време. Не е лесно да си го представя, нали знаеш. Но предполагам, че това ще ми покаже. Хората не винаги са тези които изглеждат, че са.
- Мари-Линет... - Роуан спря и поклати глава. - За какво говориш?
- Той. Джеръми. Естествено. - Мари-Линет си пое дъх. Въздухът изглеждаше горещ и задушаващо прашен.
- Той го е направил. Наистина го е направил.
- Защо мислиш така?
- Защо? Защото той е върколак.
Имаше пауза и Мари-Линет изведнъж се почувства засрамена. Тя се огледа, за да се обеди, че няма никой наоколо, и след това каза по-тихо: - Не е ли?
Роуан я гледаше любопитно.
- Как разбра?
- Ами... ти каза че черния напръстник е за върколаци. И той имаше такова цвете на пръстена си. Ти как разбра?
- Просто го усетих. Силите на вампирите са по-слаби през деня, но Джеръми не се опитва да крие нещо.
Той е точно там.
- Наистина е. - Мари-Линет каза горчиво. - Трябваше да го усетя. Имам предвид... той е единствения човек в града, който беше заинтересован от лунното затъмнение. И начина по който се движи, и очите му... и той живее в Мад Дог Крийк, за Бога. Имам предвид, земята която е била на семейството му с поколения. И... -Мари-Линет подсмъркна несъзнателно. - ... хората казват че са виждали Саскуоч там. Голямо космато чудовище, наполовина човек и наполовина звяр. Сега, това на какво ти звучи?
Роуан стоеше тихо, изражението й беше гробно - но устните й леко потрепваха. Зрението на Мари-Линет се замъгли и топлина се разля по бузите й.
- Съжалявам. - Роуан сложи ръката си на нейната. - Не се смея.
- Мислих че е свестен тип. - Мари-Линет каза, обръщайки се.
- Аз все още мисля че е. - Роуан каза. - И всъщност, наистина, това значи че не го е направил.
- Факта, че е свестен тип?
- Факта че е върколак.
Мари-Линет се обърна.
- Какво?
- Виждаш ли. - Роуан каза. - Върколаците са различни. Те не са като вампирите. Те не могат да пият малко кръв от хората и след това да спрат преди да са нанесли някаква вреда. Те убиват всеки път щом ловуват, защото трябва да ядът. - Мари-Линет преглътна, но Роуан продължи. - Понякога те ядът цялото животно, но винаги изяждат органите, сърцето и черния дроб. Те трябва да го правят, поради същата причина по която вампирите трябва да пият кръв.