- „Беше”?
- Да, станал е малък инцидент включващ кол. - Аш каза. - Забавно как това става понякога...
Изражението на Джеръми се промени отново. Той изглеждаше така сякаш се обляга на колата, за подкрепа.
- Кой го е направил? - той погледна обратно към Аш, и Мари-Линет видя проблясък от зъби. - Чакайте, мислите че аз съм го направил? Нали?
- Наистина ни осени като идея по едно време. - Аш каза. - Всъщност, изглежда че идеята все още е там. И се върти напред и назад. Може би трябва да сложим пътечка.
Мари-Линет каза: - Аш, престани.
- Значи казваш, че не си го направил. - Марк каза на Джеръми, по същото време когато Роуан каза: -Всъщност, Кастрел мисли че е ловец на вампири.
Гласа й беше мек, но отново, всички се огледаха. Улицата все още беше безлюдна.
- Няма ловци на вампири наоколо. - Джеръми каза плоско.
- Значи има вампир. - Джейд каза шепнейки. - Трябва да има, заради начина по който леля Опал беше убита. И козата.
- Козата...? Не, дори не ми казвай. Не искам да знам. - Джеръми затвори капака на колата рязко. Той погледна към нея и каза бързо, - Всичко е наред там вътре. Трябва да сменяш маслото понякога. - след това се обърна към Роуан. - Съжалявам за леля ви. Но ако има вампир наоколо, е някой който се крие. Наистина се крие. Същото и ако е ловец на вампири.
- Вече разбрахме това. - Кастрел каза. Мари-Линет очакваше Аш да се намеси, но Аш зяпаше отсрещната улица замислено, ръцете му бяха в джобовете, очевидно се беше отказал от разговора за малко.
- Не си видял нищо, което може да ни даде насоки? - Мари-Линет каза. - Ще огледаме града.
Той срещна очите й директно.
- Ако знаех, щях да ти кажа. - и едва се чу по силното ударение на предпоследната дума. - Ако можех да ти помогна, щях.
- Ами, идвай да се повозим. Можеш да си изкараш главата през прозореца. - Аш каза, връщайки се към живот.
Това преля чашата. Мари-Линет из марширува напред, грабна го за ръката, и каза на останалите: - Извинете ни.
Тя го завлече с няколко силни дърпания от другата страна на бензиностанцията.
- Идиот!
- Ох, виж...
- Млъквай! - тя заби пръста си в гърлото му. Нямаше значение, че като го докоснеше усещаше електрическа експлозия. Това просто и даваше още една причина, заради която да иска да го убие. Тя откри ще розовата мъгла приличаше много на гняв, ако продължаваш да вика през нея.
- Трябва да си центъра на всяка ситуация, нали? Трябва да си центъра на внимание, и да се държиш остроумно, и да обиждаш!
- Оу. - Аш каза.
- Дори и това да означава да нараняваш други хора. Дори и да означава да нараниш някой, който целия му живот е объркан. Е, не и този път.
- Оу...
- Роуан каза, че вие мислите че върколаците са по-нисша класа. И знаете ли какво е това? От където идвам аз, го наричат предубеждение. И хората го имат също, и не е хубава картинка. Това е почти най-омразното нещо на света. Срам ме е, че даже седях там, когато ти го изтъкна. - Мари-Линет осъзна, че плаче. Тя също така осъзна, че Марк и Джейд идваха забързано откъм ъгъла на бензиностанцията.
Аш беше притиснат към закования прозорец, с вдигнати ръце в знак на предаване. Той изглеждаше безмълвен и засрамен. Добре, помисли си Мари-Линет.
- Трябва ли да продължаваш да го бучкаш така? - Марк каза колебливо. Мари-Линет можеше да види Роуан и кастрел зад него и Джейд. Всички изглеждаха разтревожени.
- Не мога да съм приятел с някой който е фанатик. - каза тя на всички. Тя мушна Аш, за да го подчертае.
- Ние не сме. - Джейд каза силно. - Ние не вярваме в тези глупави неща.
- Наистина не сме. - Роуан каза. - И Мари-Линет... баща ни винаги крещи на Аш, заради това че посещава грешните хора във Външния Свят. Заради това че се мотае в клубове които признават върколаците, и заради това че има приятели върколаци. Старейшините казват, че е прекалено либерален по въпроса.
Оу.
- Е, по много странен начин го показва. - Мари-Линет каза плоско.
- Просто си помислих, че трябва да го спомена. - Роуан каза. - Сега ще ви оставим сами.
Тя подкара другите към предната страна на бензиностанцията. Когато всички вече ги нямаше, Аш каза:
- Мога ли сега да се движа, моля? - той изглеждаше сякаш беше в много лошо настроение.
Мари-Линет се отказа. Тя се чувстваше изморена, изведнъж изморена и емоционално изтощена.
Прекалено много неща се бяха случили през последните няколко дни. И продължаваше да се случва, и никога не спираше и... е, тя беше изморена, това беше всичко.
- Ако си тръгнеш скоро, ще е по-лесно. - тя каза, отдалечавайки се от Аш.
Тя можеше да почувства как главата й увисна леко.