Тя устоя на импулса да ритне стъклото с крака си.
- Аз ще влияя лошо на сестрите ти.
- Казах това за да те защитя. Да се опитвам да те защитя.
- Мога сама да се пазя.
- Забелязах. - каза той сухо. - Помага ли ти?
- Ти да забележиш? Не, защото наистина не си вярваш. Винаги мислиш, че съм по-слаба от теб, мека... дори и да не го казваш, знам че си го мислиш.
Аш изведнъж изглеждаше лукаво. Очите му бяха зелени като цветята кукуряк.
- Ако беше вампир, няма да си по-слаба. - каза той. - Също така, щеше наистина да знаеш какво си мисля. -той протегна ръката си. - Искаш ли да опиташ?
Мари-Линет каза рязко:
- По-добре да се връщаме. Ще си помислят, че сме се убили взаимно.
- Остави ги да си мислят. - Аш каза, ръката му остана на мястото, но Мари-Линет само поклати глава и тръгна.
Тя беше изплашена. Каквото ид а правеше с Аш, навлизаше прекалено навътре. И тя се чудеше каква част от разговора им са чули другите.
Когато тя зави на ъгъла, очите и моментално се преместиха към Джеръми. Той стоеше с Кастрел до колонката за бензин. Те стояха заедно и само за момент Мари-Линет почувства нещо като изненада.
След това вътрешния й глас се обади, Луда ли си? Не можеш да го ревнуваш, докато се тревожиш дали той те ревнува, и през това време да се тревожиш какво да правиш със сродната си душа... Ще можеш да правиш това, ако Кастрел и Джеръми се харесваха.
- Не ме интересува. Не мога да чакам повече. - Джейд казваше на Роуан. - Отивам да го намеря.
- Тя мисли, че Тайги се е върнал вкъщи. - Роуан каза, виждайки Мари-Линет. Аш се запъти право към Роуан. Кастрел направи същото, Някак си, Мари-Линет остана сама до Джеръми.
Отново, тя не знаеше протокола. Тя погледна към него... и спря да се чувства неловко. Той е гледаше по тихия си, сдържан начин. Но след това той я зяпна. Той погледна настрани и каза:
- Мари-Линет, внимавай.
- Какво?
- Внимавай. - беше същия тон, който беше използвал и когато я предупреждаваше за Тод и Вик. Мари-Линет насочи погледа си... към Аш.
- Всичко е наред. - Мари-Линет каза. Тя не знаеше как да го обясни. Дори неговите сестри не бяха повярвали, че Аш няма да я нарани. Джеръми изглеждаше мрачен.
- Познавам типове като него. Понякога водят човешки момичета в клубовете си и дори не искаш да знаеш защо. Затова просто внимавай, нали?
Беше ужасно откритие. Роуан и момичетата бяха казали подобни неща, но след като го чуваше от Джеръми, беше по-лошо. Аш без съмнение беше правил неща, които... ами, които биха я накарали да иска да го убие, ако ги знаеше. Неща които не можеш просто да забравиш.
- Ще внимавам. - каза тя. Тя осъзна, че юмруците й бяха свити, и тя каза леко шеговито, - Мога да се справя с него.
Джеръми все още изглеждаше мрачно. Кафявите му очи бяха тъмни и челюстта му беше стегната, докато наблюдаваше Аш. Под тихото му държание, Мари-Линет можеше да усети скрита сила. Студен гняв. Закрилничество. И факта, че той не харесваше Аш въобще.
Другите се връщаха.
- Ще бъда наред. - Мари-Линет прошепна бързо.
На глас, Джеръми каза:
- Ще продължавам да оглеждам хората в града. Ще ти кажа, ако открия нещо.
Мари-Линет кимна.
- Благодаря, Джеръми. - тя се опита да го поглежда убедително, докато всички влизаха в колата.
Той стоя и я наблюдава докато колата правеше маневра. Не помаха.
- Добре, значи се връщаме вкъщи. - Марк каза. - И след това какво?
Никой не отговори. Мари-Линет осъзна, че нямаше идея какво ще правят след това.
- Предполагам, че трябва да разберем дали все още имаме някакви заподозрени. - тя каза най-сетне.
- Има нещо друго, което трябва да направим преди това. - Роуан каза меко. - Ние вампирите, имам предвид.
Мари-Линет разбра какво имаше предвид, само по начина по който го каза. Но Марк попита:
- Какво?
- Трябва да се нахраним. - Кастрел каза с най-лъчезарната си усмивка.
Те се върнаха във Фермата Бърдок. Нямаше следа от котката. Четирите вампира се насочиха към гората, Джейд викаше Тайги, а Мари-Линет се насочи към бюрото на г-жа Бърдок. Тя имаше канцеларски принадлежности и сребърна химикалка.
- Сега. - каза тя на Марк, когато седна пред масата в кухнята. - Ще играем играта Номерирай Заподозрените.
- Няма нищо за ядене в тази къща, нали знаеш. - Марк каза. Той беше отворил всички шкафове. - Има само неща като смелено кафе и зелен чай. Тези които всички имат.