Ами ако мога да съм... повече отколкото съм сега? Същия човек, но с по-остри сетива? Мари-Линет която наистина да принадлежи на нощта?
Тя вече осъзна, че не е тази ,която винаги беше смятала, че е. Тя беше по-агресивна, беше ритнала Аш, нали? Няколкократно. И тя се възхищаваше да чистотата на чертите на Кастрел. Беше видяла логиката в термина убивай-за-да-не-бъдеш-убит. Мечтаеше си за насладата от лова. Какво още беше нужно, за да си Нощен Човек?
- Има нещо, което искам да ти кажа. - Аш каза.
- Хъм. - да го окуража ли или не?
Но това което Аш каза, беше:
- Може ли да спрем да се караме?
Мари-Линет се замисли и след това каза сериозно:
- Не знам.
Тя продължиха да вървят. Кедрите около тях приличаха на стълбове в голям храм. Тъмен храм. И под тях, беше толкова спокойно, че Мари-Линет имаше чувството, сякаш вървяха на луната.
Тя се наведе и вдигна прозрачно диво цвете, което се подаваше изпод мъха. Аш се наведе и вдигна счупен клон, който лежеше в клоните на едно извито дърво. Те не се погледнаха. Те вървяха, между тях имаше няколко крачки разстояние.
- Знаеш ли, някой ми каза че това ще се случи. - Аш каза, сякаш продължавайки напълно различен разговор от този, който бяха водили.
- Че ще дойдеш в малко градче и ще гониш убиец на кози?
- Че някой ден ще ме е грижа за някой... и ще боли.
Мари-Линет продължи да върви. Тя не намали, нито ускори крачка. Само сърцето й изведнъж биеше силно, смесено със смайване и развеселение.
О, Господи, каквото и да трябваше да стане, се случваше.
- Ти не си като никой който съм срещал. - Аш каза.
- Е, чувството е взаимно.
Аш счупи някой от малките клончета от пръчката.
- И, виждаш ли, трудно е защото това, което винаги съм мислил за хората... това което съм отгледан да мисля...
- Знам какво винаги си мислил. - Мари-Линет каза остро. Мислейки, паразит.
- Но. - Аш продължи упорито. - Работата е там, и знам че ще прозвучи странно, че изглежда че те обичам някак си отчаяно. - той махна кора от пръчката си.
Мари-Линет не гледаше към него. Не можеше да говори.
- Направих всичко възможно, за да се отърва от това чувство, но то просто не си заминава. Първо си мислех, че ако напусна Бриър Крийк, че ще забравя. Но сега знам че това е невъзможно. Където и да отида, то ще дойде с мен. Не мога да го забравя. Затова трябва да обмисля нещо друго.
Мари-Линет изведнъж почувства точно обратното.
- Съжалявам. - каза тя студено. - Но се страхувам, че не е много ласкателно някой да ти каже, че те обича срещу волята си, срещу разума си, и дори...
- Срещу характера си. - довърши Аш, вместо нея, неясно. - Да, знам.
Мари-Линет спря да върви. Тя го зяпна.
- Не си чел Гордост и Предразсъдъци. - каза тя равно.
- Защо не?
- Защото Джейн Остен е била човек.
Той я погледна неразгадаемо и каза:
- От къде знаеш?
Имаше право. Страховито право. Как би могла наистина да знае кои в историята са били хора? Ами Галилео? Нютън?
- Ами, Джейн Остен е жена. - каза тя, навлизайки в по-познати води. - а ти си шовинистка свиня...
- Да, ами, с това не мога да споря.
Мари-Линет започна да върви отново. Той я последва.
- Сега мога ли да ти кажа колко, ъм, силно те обичам и обожавам?
Още един цитат.
- Мислех, че сестрите ти казаха, че си по партита през цялото време.
Аш разбра.
- Така е. - каза той отстъпвайки. - Но сутрините след партитата, трябва да останеш в леглото. И след като си в леглото може да четеш нещо.
Те вървяха.
- Все пак, сме сродни души. - Аш каза. - Не мога да съм напълно тъп, иначе няма да си пасваме въобще. Мари-Линет обмисли това. И обмисли факта, че Аш почти звучеше - скромен. Както никога преди не го бе чувала да звучи.
Тя каза:
- Аш... не знам. Имам предвид... не сме правилни един за друг. Ние сме просто несъвместими. Дори и да бях вампир, ще сме просто несъвместими.
- Ами... - Аш удари нещо с пръчката си. Той говореше така, сякаш почти беше очаквал да бъде игнориран.
- Ами, за това... Мисля че мога да променя мнението ти.
- За кое?
- Да сме несъвместими. Мисля че можем да сме един вид малко съвместими, ако...
- Ако? - Мари-Линет каза и мълчанието се разтегли отново.
- Ами ако склониш да ме целунеш.
- Да те целуна?
- Да, знам че е общо понятие. Бях много сигурен, че няма да искаш. - той дари друго дърво. - Естествено, хората са го правили от хилядолетия.
Наблюдавайки го настрани, Мари-Линет каза:
- Ти би ли целунал триста килограмова горила?
Той мигна два пъти.
- О, благодаря.
- Нямах предвид, че приличаш на такава.
- Не ми казвай, нека позная. Мириша като такава?