Мари-Линет прехапа устната си, за да прикрие усмивка.
- Имам предвид, че ти си много по-силен от мен. Би ли целунал женска горила, която може да те премаже само с едно движение? Когато не можеш да направиш нищо по въпроса?
Той я погледна настрани.
- Е, ти не си точно в тази позиция, нали?
Мари-Линет каза:
- Не съм ли? Изглежда ми така, сякаш трябва да стана вампир само, за да мога да се справям с теб на еднакво ниво.
Аш каза:
- Ето. - той й предложи клона си. Мари-Линет го зяпна.
- Искаш да ми дадеш пръчката си.
- Не е пръчка, това е начина да ме справиш с мен за еднакво ниво. - той сложи единия край на пръчката на гърлото си, и Мари-Линет видя че е остра. Тя се протегна, за да хване другия край на пръчката, и откри че беше изненадващо твърда и тежка.
Аш гледаше право към нея. Беше прекалено тъмно, за да види какъв цвят са очите му, но изражението му беше неочаквано трезвено.
- Един силен натиск ще е достатъчен. - каза той. - Първо тук и след това в сърцето. Можеш да елиминираш проблема си с мен, за цял живот.
Мари-Линет натисна, но лекичко. Той пристъпи крачка назад. И още една. Тя го притисна към дърво, държейки пръчката към врата му като сабя.
- Всъщност имах предвид, ако си наистина сигурна. - Аш каза, след като вече беше приклещен към кедъра. Но не направи движение, за да се защити. - И истината, е че не ти трябва такова копие. Молив в правилното място също ще свърши работа.
Мари-Линет присви очите си към него, въртейки пръчката пред него сякаш се готви за нападне. След това я махна. Пусна я на земята.
- Наистина си се променил. - каза тя.
Аш каза остро:
- Толкова се промених през последните няколко дни, че дори не се разпознавам в огледалото.
- И не си убил леля си.
- Чак сега ли разбра.
- Не. Но винаги съм се чудила мъничко. Добре, ще те целуна.
Беше малко неловко, накланяйки се на правилната позиция. Мари-Линет никога преди не беше целувала момче. Но веднъж след като започна, разбра че е просто. И... сега тя разбра за какво беше електрическия шок, от това да са сродни души. Всичките й чувства които усещаше когато докосваше ръката си, само че усилени. И не неприятни. Беше неприятно само ако се страхуваш от него.
След това, Аш се отдръпна.
- Ето. Виждаш ли. - каза той разтреперано.
Мари-Линет си пое няколко дълбоки глътки въздух.
- Предполагам, че така изглежда, когато падаш в черна дупка.
- О. Съжалявам.
- Не, имах предвид... беше интересно.
Единствено, помисли си тя. Различно от всичко, което някога беше усещала. И тя имаше усещането, че ще е различна от сега нататък, че никога няма да се върне към предишния човек, който е била.
И коя съм сега? Някой жесток, предполагам. Някой който се наслаждава да тича в тъмнината, под покритото със звезди небе, и дори да ловува елен. Някой който може да се смее в лицето на смъртта, както сестрите правиха. Ще открия супер-нова и ще съскам, когато някой ме заплаши. Щя бъда красива и опасна и естествено ще целувам Аш постоянно.
Тя се чувстваше замаяна, почти издигайки се от бодрост.
Винаги съм обичала нощта, помисли си тя. Най-сетне ще принадлежа към нея напълно.
- Мари-Линет? - Аш каза колебливо. - Хареса ли ти?
Тя мигна и погледна към него. Фокусирана.
- Искам да ме превърнеш във вампир. - каза тя.
Този път не беше като убождане от риба балон. Беше бързо и почти приятно, като удоволствието да те освободят. И все пак устните на Аш бяха на врата й, и това беше по друг начин приятно. Топлина излъчвана от устата му. Мари-Линет осъзна, че гали задницата на врата му и осъзна, че косата му беше мека, толкова приятна на допир като козината на котка. А съзнанието му... беше всеки цвят, който съществува. Пурпурно и златно, нефритено и смарагдово и тъмно виолетово. Заплетена гора от различни цветове, които се променяха всяка секунда. Мари-Линет беше зашеметена.
Малко уплашена. Имаше и тъмнина в тези разноцветни цветове. Неща които Аш беше сторил в миналото... неща от които, тя можеше да усети, че той е засрамен сега. Но срама не променяше, самите постъпки.
Знам, че не променя.... но ще компенсирам за тях, някак. Ще видиш, ще намеря начин...
Значи това е телепатия, помисли си Мари-Линет. Тя можеше да почувства Аш, когато каза думите, да усети че наистина ги мислеше с отчаяна сериозност... и можеше да усети ще има много неща за компенсиране.
Не ме интересува. Ще бъда създание на тъмнината, също. Ще правя каквото трябва, без да съжалявам. Когато Аш започна да повдига главата си, тя стегна хватката си, опитвайки се да го задържи там.
- Моля те, не ме изкушавай. - Аш каза на глас, гласът му беше силен, дъхът му топъл срещу кожата й. -Ако взема прекалено много, ще те отслабя прекалено много. Наистина го мисля, скъпа.