- Всичко е наред. - Мари-Линет прошепна. Тя е изви силно и въжетата от едната й ръка се разхлабиха.
Това е. Сега го дръж разсеян, накарай го да се движи настрани от Аш...
- Продължавай. - тя каза без дъх. - Какво стана след това?
- Знаех, че трябва да им изпратя съобщение.Върнах се следващата нощ за козата, но ти беше отново там. Избяга и се скри от мен в колибата. - той се приближи отново и лунната светлина хвана очите му и се отрази. Зениците му блестяха в зеленикаво-оранжево. Мари-Линет можеше само да зяпа.
Онази сянка на поляната, онези очи които видях. Не койот. Него. Той ни е следял навсякъде.
Самата мисъл накара кожата й да настръхне. Но там имаше и друга мисъл, която беше по-лоша -изображението на него, как убива козата. Правейки го внимателно, методично - като съобщение.
Затова н беше изял сърцето и дроба, Мари-Линет осъзна. Той не я беше убил за храна, не беше нормално убийство на върколак. И той не е нормален върколак. Не е нищо подобно на това, което Роуан описа -благородно животно, което убиваше, за а се храни. Вместо това, той беше... бясно куче. От всички хора, Аш беше прав. Той и шегите му за бяс...
- Толкова си красива, нали знаеш. - Джеръми каза внезапно. Винаги съм си мислил това. Обожавам косата ти.
Той беше право в лицето й. Тя можеше да види уголемените пори на кожата му, и косъмчетата, които растяха от тях. И тя можеше да го помирише - силната миризма на зоологическа градина. Той се пресегна, за да докосне косата й, и ръката му беше тъмна, с дебели нокти.
Мари-Линет можеше да усети как очите й се разширяват. Кажи нещо... кажи нещо... не показвай, че те е страх.
- Знаел си как са убили съпруга на г-жа Бърдок. - успя да каже тя.
- Тя ми каза преди доста време. - Джеръми каза малко разсеяно, все още движейки пръстите си в косата й. Толкова се беше променил, че гласа му ставаше труден за разбиране. - Използвах малки пръчици от моделите ми... знаеш, че правя модели. И черен ирис за него. Аш. - Джеръми каза името с чиста омраза. -Видях го онзи ден с глупавата тениска. Клубът Черния Ирис... чичо ми принадлежеше на тоз клуб някога. Държаха се с него сякаш е втора класа.
Очите му бяха на сантиметри от тези на Мари-Линет, тя можеше да почувства допира на нокти по ухото й. Внезапно тя имаше силата да се извие назад и едната й ръка се освободи. Тя замръзна, уплашена че Джеръми ще забележи.
- Хвърлих козата на верандата и избягах. - Джеръми каза, почти изпявайки думите, докато галеше Мари-Линет. - Знаех, че всичките бяхте вътре. Бях толкова ядосан - убих онзи кон и продължих да бягам. Счупих прозореца на бензиностанцията. Бях готов да замина, когато реших да изчакам.
Да, и да, и да, Мари-Линет си помисли, дори докато работеше над това внимателно да освободи китките си, дори и докато гледаше в лудите очи на Джеръми и помирисваше животинския му дъх. Да, естествено, тебе чухме да бягаш, и ти не пропадна в дупката на верандата, защото знаеше, че е там, и защото си я поправял. И да, ти си бил този който е счупил прозореца, кой друг би мразил бензиностанцията, ако не този който работи там?
Пръста й разхлаби възела на другата й китка. Тя усети прилив от свирепа победеност, но тя контролираше изражението си и стисна ръцете си, опитвайки се да измисли какво да прави.
Той беше толкова силен и бърз... ако тя просто му се нахвърлеше, няма да постигне нищо.
- И днес всички се появихте в града заедно. - Джеръми каза, завършвайки историята си тихо, през уста толкова нечовешка, че беше трудно да се повярва, че говори на същия език. - Чух начина, по който той ти говореше. Знаех че той те желае, и иска да те превърне в една от тях. Трябваше да те защитя от него. Мари-Линет каза почти равно:
- Знаех, че искаш да ме защитиш. Можех разбера, Джеръми. - тя имаше чувството, че дори не може да отчупи кора от дървото. Как можеше да го атакува, когато дори нямаше пръчка като оръжие? И даже и да имаше, дървото нямаше да помогне. Той не беше вампир.
Джеръми отстъпи назад. Облекчение обля Мари-Линет за секунда. Тогава тя видя ужасено, че той хваща ризата си и я съблича. И под нея... нямаше кожа. Вместо това, там имаше козина. Козина, която потрепваше на нощния вятър.
- Проследих те до тук и развалих колата ти, за да не можеш да тръгнеш. - Джеръми каза. - Чух те, че казваш че искаш да бъдеш вампир.
- Джеръми, това беше само на думи...
Той продължи, сякаш тя не беше казала нищо.
- Но това беше грешка. Върколаците са много по-добри. Ще разбереш, когато ти покажа. Луната изглежда толкова красива, когато си вълк.
О, Господи, значи това е имал предвид, когато каза че ще я защитава, че ще я накара да разбере. Той имаше предвид да я превърне в нещо, като него.