- От луди върколаци. - Аш каза. Те са били толкова опасни за Нощния Свят, колкото могат да бъдат и едно ловци на вампири.. Само господ знае колко време са били тук - достатъчно дълго, за да кръстят земята на тяхно име Мад Дог Крийк.
- И хората да ги сбъркат за саскуоч. - Марк каза.
Кафявите очи на Роуан бяха притеснени.
- Вината беше моя, че не знаеше. - тя каза на Мари-Линет. - Казах ти, че той не може да е убиеца. Съжалявам.
Мари-Линет хвана погледа й и го задържа.
- Роуан, няма да се обвиняваш за това. Не би могла да знаеш. Той не убиваше, за да се храни, като нормалните върколаци. Той убиваше, за да защити територията си, и за да ни уплаши.
- И може би щеше да се получи. - Марк каза. - Само, че вие нямаше къде другаде да отидете. - Аш погледна към Марк, след това към сестрите си.
- Имам въпрос. Територията наоколо ще ви бъде ли достатъчна?
- Естествено. - Роуан каза, леко изненадана.
- Не е нужно винаги да убиваме животните. - Джейд каза. - Вече задобряваме. Може да вземаме малко от тук, малко от там. Дори можем д опитаме козите.
- По-добре да опитам Тайги. - Кастрел каза, и за момент златните й очи проблеснаха.
Мари-Линет не каза нищо, но се зачуди за кастрел. Може би някой ден, Кастрел ще се нуждае от по-голяма територия за себе си. Тя приличаше много на Джеръми, по някой въпроси. Красива, безпощадна, единак. Истински Нощен Човек.
- Ами ти? - Аш каза и погледна към Марк.
- Аз? Ъм... ами, след като попита, аз повече си падам по хамбургерите...
- Опитах се да го заведа на лов миналата нощ. - Джейд каза. - Нали знаеш, само за да му покажа. Но той повърна.
- Аз всъщност не...
- Да, така беше. - Джейд каза спокойно и радостно.
Марк погледна настрани. Мари-Линет забеля, че те не спираха да се държат за ръцете си.
- Значи предполагам, че няма да станеш вампир. - Аш каза на Марк.
- Ъм, нека просто кажем, че няма да е скоро.
Аш се обърна към Мари-Линет.
- Ами какво за човешкия завършек на всичко? Оправихме ли се с това?
- Ами, знам какво става в града, което значи че срещнах Бъни Мартен тази сутрин. Толкова се радвам, че тя не е вампир.
Марк се обади.
- Винаги съм знаел.
- Както и да е, ето я късата версия. - Мари-Линет повдигна пръста си. - Първо, всички знаят, че Джеръми го няма - шефа му на бензиностанцията е видял че липсва от вчера и отишъл да провери караваната му. Намерили много странни неща там. Но всичко което знаят е, че е изчезнал.
- Добре. - Роуан каза.
Мари-Линет повдигна втори пръст.
- Второ, татко съжалява, но не е изненадан, че колата експлодира. Клаудия го беше предвиждала с години.
- още един пръст. - три, Г-н Кембъл няма идея какво е убило коня му, но сега мисли че е животно вместо човек. Вик Кембъл мисли, че саскуоч го е направил. Той и Тод са много уплашени и искат да си тръгнат от Бриар Крийк за винаги.
- И нека замълчим за момент, за да покажем колко ще ни липсват. - Марк каза тъжно, след което се разсмя рязко.
- Четири. - Мари-Линет каза, повдигайки четвъртия си пръст. Евентуално, вие момичета, трябва да споменете, че леля ви не се е върнала от „ваканцията” си. Но мисля, че можете да изчакате малко. Никой не идва тук, така че никой няма да забележи, че я няма. И мисля че ще можем да я погребем и Джеръми необезпокоявани. И даже ако някой ги намери, какво ще имат? Мумия което изглежда като на хиляда години и вълк. Няма да могат да ги свържат с липсващите хора.
- Горката леля Опал. - Джейд каза, все още радостно. - Но тя ни помогна в края, нали?
Мари-Линет я погледна. Да, там е, помисли си тя. Сребристото в очите на Джейд, когато се смееше на смъртта. Джейд е истински Нощен Човек също.
- Тя помогна. Ще ми липсва. - тя каза на глас.
Кастрел каза:
- Значи всичко е оправено.
- Така изглежда. - Аш се поколеба. - А Куин чака надолу по-пътя. Казах му че ще отнеме само няколко часа, за да оправя сметките си в града и да кажа довиждане.
Последва мълчание.
- Ще те изпратя. - Мари-Линет каза най-сетне.
Те отидоха до предната врата. Когато излязоха в здрача, Аш затвори вратата след тях.
- Все още можеш да дойдеш с мен, нали знаеш.
- С теб и Куин?
- Ще го накарам да тръгне. Или ще тръгна и ще се върна утре, за а те взема. Или ще се върна и ще остана...
- Трябва да отидеш и да кажеш на баща си за това. Оправи всичко с него, за да е безопасно за сестрите ти. Знаеш това.
- Е, ще се върна след това. - Аш каза, и гласа му клонеше към отчаяние.
Мари-Линет погледна настрани. Слънцето беше изчезнало. Поглеждайки на изток, небето беше най-тъмното лилаво. Почти черно. Дори докато тя гледаше, една звезда се появи. Или не звезда. Юпитер.