— Наблюдавах я непрекъснато през последната седмица. Няма да ми е необходимо много време да измисля друг начин да свърша работата. Ще се погрижа мистър Молино да не бъде разочарован.
— Той вече ще бъде разочарован — каза Сиена. — Два дни. След което ще се наложи да те заменим. — И той сложи край на разговора.
Това копеле се отнасяше с него сякаш беше най-голямото нищожество на земята, някакъв гнусен червей. Молино и другите като него, мислеха, че могат да получат всичко, което искат, само защото имат власт и пари. Добре, но той беше по-умен от тях двамата, взети заедно. Всеки прави грешки. Откъде можеше да знае, че тази Блеър ще остане хладнокръвна? Та тя беше само жена, а и я беше видял да се разпада емоционално същата нощ в болницата, когато и той беше на смяна.
Естествено, беше готов и за най-лошия сценарий. Беше покрил добре следите си и беше скрил другия камион в храстите до гората тук, в Гадсден. Само след секунди този, първият, щеше да бъде унищожен.
Идеята да качи бездомното момче на магистрала 20 също беше проява на неговия гений. Дори да откриеха камиона, щяха да помислят, че шофьорът, опитал се да изблъска Мегън Блеър от пътя, е загинал при експлозията на двигателя. Момчето лежеше проснато върху кормилото, а Дарнел се беше погрижил ударът по главата да прилича на получен при катастрофата.
Дарнел смръщи вежди, като го видя да се размърдва на седалката. Не, по дяволите, ако успееше да слезе от камиона, щеше да провали добре скроения му план. Дали да не се опиташе да…
Камионът избухна, защото пламъците бяха достигнали до резервоара!
Да!
Гледаше със задоволство как пламъците ближат, поглъщат камиона. Как ти се струва това като прикритие на деянието, Сиена? Щяхте ли двамата с Молино толкова чисто и ефективно да скриете следите? Тръгна към другия камион, спрян по-нататък по пътя.
Също толкова ефикасно щеше да се отърве и от Мегън Блеър. Първия път просто не се беше постарал достатъчно. Все още имаше шанс да инсценира злополука. Винаги беше предпочитал да работи по този начин. Не беше като глупаците на Молино, които рискуваха вратовете си, използвайки ножове. Не и ако можеше да го избегне. Той имаше бъдеще и някой ден щеше да има повече власт и от Молино.
Щеше да стои далеч от нея в продължение на двайсет и четири часа, за да й позволи да възстанови спокойствието си, а и споменът да избледнее леко. Щеше да се върне към лекциите в щата Джорджия, да си подсигури алиби за през нощта, като прекара няколко часа с любовницата си.
После, на следващия ден, щеше отново да се впусне след Мегън Блеър.
Сиена се обърна към Молино.
— Прецакал е работата. Дава какви ли не извинения и обещания, но основното е, че тя е още жива. Да изпратя ли някого другиго?
Молино се замисли.
— Не още. Той обикновено работи добре и бързо. Уби детето в Орландо миналата година без никакви проблеми за нас. — Добави подигравателно: — Изненадан съм, че въобще предложи да изпратим този младеж. Той посещава някакъв изискан колеж — точно като теб. А това означава, че е по-умен от невежа като мен.
Изражението на Сиена не се промени.
— Образованието е ценно, но не може да замени опита. Ако не може да свърши работата, ще трябва да го заменим.
Молино раздразнено си помисли, че Сиена звучи като някой проклет адвокат. Обикновено успяваше да проникне под тази негова лакирана и излъскана повърхност, но напоследък Сиена успяваше да се сдържа и не обръщаше никакво внимание на забележките му. Вероятно мислеше, че нито едно мнение, освен неговото, няма значение. Обърна се и тръгна към френските прозорци.
— Не бързаме. Знам къде е тя.
След дванайсет дълги години, най-после бяха открили кучката. Грейди им беше предоставил поне дузина фалшиви следи и разочарованието за тях през изминалите години никак не беше малко.
— Освен това, понякога ми се иска сам да свърша работата.
Усещаше как омразата го разяжда. Глупак. Ние почти свършихме с нея, Стивън. Точно както ти обещах.
— Някакви доклади по отношение на Грейди?
— Бяхме съвсем близо до него в Рим. Но не успяхме да го заловим. Знаем, че също не е открил търсеното, защото иначе нямаше да продължава да търси. Мислим, че е в Париж.
Молино с горчивина си помисли, че Грейди винаги е по петите му, непрекъснато му диша във врата. Колко ли още ще може да тича пред него? Дали ще стигне първи до наградата?