Но сега трябваше да забрави за Грейди. Накрая щяха да хванат и него. А в момента трябваше да се концентрират върху врага, който стоеше пред портите им.
Мегън Блеър.
Париж
Нямаше нужда от това, по дяволите. Грейди остави телефона след разговора с Филип, отиде до прозореца и зарея поглед над покривите на Сен Жермен. Изкушаваше се. Как би могъл да устои на изкушението, щом всеки път се срещаше с разочарованието? Опитваше се да изхвърли Мегън Блеър от мислите си през последните дванайсет години, а ето, че тя пак беше връхлетяла в живота му. Уж беше успял да се отърве от нея, надяваше се тя да остане скрита в малката къща в Атланта. Но не се получаваше.
Знаеше, че през последната година тя се променя, израства. Не се налагаше да разчита на докладите на Филип, защото беше осъществил връзка с Мегън в нощта след смъртта на майка й. Единственият начин да я контролира беше наблюдението. Само така можеше да й помогне да остане стабилна. Тя беше израснала с обичта и доверието към Филип, които се бяха появили още след първата година, прекарана под неговите грижи. Животът й беше станал много по-спокоен. Той беше успял да се дистанцира, да запази връзката, без тя да бъде натрапчива и да доминира над всичко в живота им.
Но не и напоследък. Имаше моменти на интензивност. Майка й беше достигнала зенита си в средата на двайсетте си години, а сега Мегън беше на двайсет и седем. Ако беше толкова силна, колкото той смяташе, че е, нямаше да може повече да отлага достигането върха на способностите й.
Дори заплахата, приела образа на Молино, да не съществуваше, много скоро щеше да му се наложи да направи нещо. А сега времето бързо изтичаше.
Набра номера на Джед Харли в Маями, Флорида.
— Тръгвам от Париж тази вечер. Искам и ти да потеглиш веднага към Атланта.
— И да оставя тези слънчеви плажове и полуголи жени, които сънуват тялото ми? Трябва да имам добра причина за това, Грейди.
— Молино е открил Мегън Блеър.
— По дяволите! Това е лошо.
— Много лошо. Мислех, че няма никога да се случи.
— Чакай малко. Минаха дванайсет години. Тя не е направила нищо погрешно, нали?
— Не и според Филип. Тя е типичното здравомислещо американско момиче, умно, работливо, привързано към животните, мило с болните. Накратко, тя е истинско чудо.
— И ти не му вярваш?
— Вярвам му. Но Филип много я обича и е възможно да е станал сляп за недостатъците й. Той не иска тя да бъде Пандора. — Устните на Грейди се изкривиха. — По дяволите, никога не съм се опитвал да го убедя в противното, защото исках да бъде неин пазител. Филип беше идеалният избор — всичко, което аз не бях. Съществува дори възможност да е бил прав.
— Говориш в минало време.
— Така ли?
— Какво планираш, Грейди?
— Осигурих дванайсет години спокойствие на Мегън Блеър, Харли.
— И това означава?
— Ако е готова да експлодира, защо да не я оставя да намери онова, което търся, и така да пратя Молино по дяволите?
— Мен ли питаш? Аз бях вече вън от играта, когато ти отвлече майката на Мегън от Молино и я скри в Северна Каролина. Не знам какъв е залогът, но дори и да знаех, едва ли щях да го разбера. Не съм като теб. Аз съм абсолютно обикновен — като ябълков пай. И така ми харесва. Не бих сменил и всичкия чай на Китай за товара, който носиш. — Засмя се приглушено. — Е, може би щях да успея да се справя, ако бях император. И ако оцелеех. Но компенсацията ще трябва да е изключително щедра.
— Ще се справиш.
Познаваха се вече години наред и през това време не се бяха изправяли срещу ситуация, в която Харли да не може да се справи. Той беше един от най-ценните войници в Специалните сили, в които Грейди беше служил като „консултант“. След като се беше освободил от военните и се беше захванал с други неща, те продължиха да поддържат връзки. Той беше изключително умен, с богат опит, упорит и издръжлив. Много издръжлив.
— Обаче няма достатъчно добра компенсация на цялата планета, Харли. Повярвай ми.
— О, вярвам ти. В противен случай нямаше да сме приятели толкова години. Всъщност намирам психическите ти способности за доста очарователни… но от разстояние. И какво трябва да правя аз в Атланта?
— Да наблюдаваш Мегън Блеър, докато аз дойда там. — И той издиктува домашния й адрес.
— Отегчително.
— Може и да не е толкова скучно, колкото мислиш. Възможно е хората на Молино отново да предприемат нещо. И е много възможно да прережеш нечие гърло.