— Това е вярно. Знаеш как да внесеш радостен лъч в живота ми. Тръгвам. — И той затвори.
Грейди натисна червения бутон. Не беше сигурен какви действия да предприеме, докато те не се оформиха като думи при разговора му с Харли. По дяволите, как да не съм знаел!, помисли си със силно раздразнение. Просто току-що си беше изяснил какво трябва да направи самият той. През годините, в които двамата бяха свързани, беше опознал Мегън много по-интимно от всеки друг. Което не беше лесно решение. Да, добре, изборът беше направен. И сега трябваше да пусне тигъра от клетката.
Свикни с мен, Мегън. Ние ще станем много, много близки.
Не трябваше да се бави. Всяка секунда беше от значение. Трябваше да опакова багажа си и да потегли към летището. Тя спеше и това щеше да му даде възможност нежно и незабележимо да я доведе до състояние, в което тя щеше да го приеме. А докато беше в самолета, щеше да се концентрира в това бавно да опита да накара Мегън да го разпознава на подсъзнателно ниво и така да заздрави връзката между тях.
И нека Господ помогнеше и на двама им.
Господи, колко добре се чувствам, помисли си Мегън, докато пристъпваше под топлата струя на душа. Умът й беше бистър, кипеше от енергия. Може би заради допълнителните часове сън. Беше спала цели десет часа, което беше доста необичайно за нея. Може би инцидентът предната нощ я беше разтревожил повече, отколкото беше помислила. Тогава изпитваше единствено гняв, а по-късно и чувство за безпомощност, което пък подклаждаше още повече раздразнението й.
Престани да анализираш и забрави за това. Онзи идиот, който се беше опитал да я изблъска от шосето, със сигурност не се тревожеше за случилото се. Полицията щеше да се погрижи за него. А тя си имаше своя живот и беше твърдо решена той да е добър, по дяволите.
Отиде в кухнята, където беше Филип. Той вдигна поглед и й се усмихна.
— Изглеждаш пълна с енергия и щастлива. — Изучаваше я. — И оптимизъм?
— Защо не? — Тя напълни една купа с овесени ядки. — Снощи всичко ми изглеждаше мрачно и безрадостно, но не мога да практикувам медицина така, както другите го искат от мен. Правя онова, което сметна за необходимо и което вярвам, че е правилно за пациентите ми. Ако от болницата ме изритат, защото не отговарям на техните разбирания, ще отида доброволно да лекувам болните от СПИН в Африка. Пет пари не давам какво мислят другите.
— Аз бих помислил на твое място. — Подаде й чашата с мляко. — Просто изглеждаше леко потисната снощи. Не очакваш да се възстановиш така бързо. Не си склонна на бързи промени в настроението. Поне аз не съм забелязал. Не си, нали?
Тя поклати глава.
— Имаш ли кошмари?
— Не. — Тя сви рамене. — Казват, че сънят успокоявал. Със сигурност спах достатъчно този път. — Започна да се храни. — Ако не побързам, ще закъснея да взема Дейви. Имам свободен ден и обещах да го заведа в зоопарка след училище. Мога ли да взема твоята тойота, докато си уредя кола под наем?
— Разбира се. — Подаде й ключовете за колата. — Но ще е добре да си починеш още малко. Преуморяваш се през последните две седмици. Можеш да се огънеш.
— Не искам повече почивка. Напоследък Дейви не получава достатъчно внимание нито от Скот, нито от Жана. Те са много заети с тежката задача да направят брака си сполучлив. — Поклати глава. — Скот се опитва да пренебрегне факта, че Дейви е син на друг мъж, но не успява напълно. А Жана е добра майка, но в момента иска да бъде добра съпруга.
— И ти ще играеш ролята на майката за момчето.
— Не, то си има майка. Не бих се опитала да заменя Жана. Не е необходимо любовта да има име или титла. Дейви е сладко дете, а четиригодишните нямат проблеми с приемането на обичта, когато я намерят в някого.
— Би трябвало да имаш собствено дете.
— Ще бъде хубаво, да. — Сведе поглед към купичката с овесени ядки. — Може би след десетина години или там някъде. Ако открия подходящия мъж.
— И какво точно означава „подходящ“? Какво се случи с младия мъж, с когото излизаше, докато беше в медицинското училище? — Той смръщи вежди. — Как му беше името…?
— Джулио Медера.
— А, да. Той буквално те задушаваше. Не можеше да свали ръцете си от теб. От типа страстни латиноамериканци, добри любовници. Това ли те привлича?
— Страстта е привлекателна за повечето жени. — Любопитният й поглед се спря на лицето му. — Не си спомням, преди да си ме питал за любовния ми живот. Да не би да се опитваш да се отървеш от мен?