Надежда.
Той опита веднъж.
— Не мога да те стигна. — Приближи се още. — Грейди тича насам като обезумял. Няма да ти позволим да паднеш, Мегън.
Ако успееха да стигнат до нея навреме. Тя се плъзна още на сантиметър надолу по скалата, защото пръстта продължаваше да се рони. Ръцете й се изпънаха болезнено, но продължаваше да се държи.
— Господи, още само няколко сантиметра…
Харли се напрягаше, за да я достигне. Но не можеше. Опита веднъж. Два пъти. На третия опит пръстите му се сключиха около дясната й китка.
— Хванах те.
Буцата пръст се разпадна напълно под краката й. Падаше!
— Помогни… ми. — Харли я държеше за едната китка, а тя висеше опасно над бездната. — Не мога да се справя сама.
Пръстите й го стискаха силно.
— Мегън, подай ми другата си ръка. — Грейди беше коленичил до Харли и също протягаше ръка към нея. — Не се осмелявай да паднеш!
— Млъкни! — Тя дишаше задъхано. Подаде й дясната си ръка. — Правя всичко, на което съм способна.
— Справяш се добре. — Той се наведе и я хвана с двете си ръце за лявата китка. — Даже чудесно. Дръж се още малко, докато те издърпаме.
Чувстваше двете си ръце като извадени от ябълките, докато двамата мъже я дърпаха бавно нагоре. Изминаха три минути, преди да успеят да издърпат горната половина на тялото й над скалата.
— Мили боже!
Гласът на Грейди беше дрезгав. Тя изведнъж се озова в прегръдките му. Той я люлееше нежно. Сърцето му биеше толкова тежко, колкото и нейното.
— Мили боже!
Живот. Беше толкова близо до възможността да изгуби и живота си, и Грейди. Стискаше го с всички сили, докато лежеше със затворени очи, и се опитваше да възстанови дишането си.
— Добре ли си? — прошепна Грейди с устни, притиснати до бузата й.
Тя отвори очи и видя и Грейди, и Харли, коленичили до нея. Отблъсна Грейди, после отново го прегърна. Още не. Все още не искаше да го пусне.
— Не. Уплашена съм и в момента се чувствам изключително уязвима.
— Би трябвало да се чувстваш така — усмихна се Харли. — Летенето не е най-силната страна на хората. — Изпълзя до ръба на скалата и погледна надолу. — А Молино със сигурност не умееше да лети. Лежи долу с пречупен врат, изкривен като кукла на конци. — Изправи се. — Обаче във филмите лошите винаги се връщат, дори и от смъртта. — Обърна се и тръгна към пътя. — Мисля да сляза долу и да се уверя, че той няма да се върне.
Мегън знаеше какво има предвид той.
— Знам, че е там долу. — Изправи се и отиде до ръба на скалата. — Но искам сама да видя, с очите си.
Грейди беше до нея, държеше я.
— Молино не е безсмъртен. Никой не би оцелял след такова падане.
— И аз го знам с ума си. Обаче Молино дълго време се изплъзваше от смъртта. Не мога да повярвам, че вече няма да се крие сред сенките на този свят.
Мегън гледаше втренчено в подножието на скалата. Да, той беше там, лежеше проснат, с разперени ръце, на скалите. Харли го беше нарекъл „кукла на конци“. Не, той беше чудовище.
Някой излезе от храстите и тръгна към Молино. Винъбъл? Харли? Не, Рената. Би трябвало да знае, че Рената притежава същите инстинкти като Харли, че също би искала да се увери в смъртта на Молино.
— Доволна ли си? — запита Грейди.
Мегън кимна.
— Мисля, че да. Но в момента като че ли съм безчувствена. Не мога да преценя дори как се чувствам. Ще се тревожа за това по-късно.
Не искаше да мисли за смъртта. Прекалено дълго беше доста близо до нея. Имаше нужда от надежда, от усещане за живот.
— Заведи ме в „Белхейвън“. Искам да знам как са Филип и Дейви.
— Мъртъв ли е?
Рената, коленичила до Молино; вдигна поглед и видя Харли да върви към нея. Кимна.
— Счупен врат, един куршум в гърдите, втори в ръката, главата му трябва да се е ударила в камъните. Не трябва повече да се тревожим за него.
— Ти въобще не трябваше да се тревожиш за него. — Той спря до нея. — Аз щях да потвърдя смъртта му. — Усмихна се. — О, точно така. Това щеше да означава да се довериш на някого другиго, освен на себе си.
— Мисля, че щях да… Просто съм свикнала да действам така, както съм обучена. — Изправи се. — А и ставаше въпрос за Молино. Затова и не изтичах при вас, след като двамата с Грейди издърпахте Мегън. Трябваше да сляза тук долу и да се уверя. В никакъв случай не трябва да правим грешки.