— Аз не правя много грешки, Рената — каза той тихо.
— Така е. — Тя стоеше и го гледаше. — Разбира се, можеше да се справиш по-добре със стрелбата по това копеле.
— Бях на почти деветстотин метра от него. А тя беше прекалено близо до него.
— Е, като цяло, предполагам, че се справи много добре днес.
Той се засмя.
— Господи, чувствам се така, сякаш са ми дали златен медал. — Наклони глава. — Освен дето не съм виждал съдия, който да изглежда пребит като теб. Сякаш си се въргаляла в калта, проклетата ти рана отново кърви и имаш синьо на охлузената си скула. — Погали я нежно по бузата. — Молино?
— Кондън, един от неговите хора.
Тя направи крачка встрани, така че ръката му увисна във въздуха.
— Братовчедът Марк те е научил добре да се грижиш за себе си.
Тя сви рамене.
— Марк казва, че първото правило за безопасност е да свършиш работата и да не се замесваш емоционално. Не играх по правилата.
— За което Мегън без съмнение ти е много благодарна.
— Защо? Трябваше да открия Молино, преди да е паднала в ръцете му. Не се справих добре.
— О, да. Виждам, че вината е изцяло твоя.
— Щях да се справя по-добре, ако не бях позволила на емоциите да се намесят. — Обърна се и тръгна към пътеката, която водеше нагоре към върха на скалата. — Ще отида да видя как е Мегън, а после ще се обадя на Марк, за да му кажа за Молино.
— Само се погледни. Дори накуцваш.
Тя хвърли поглед през рамо и видя, че Харли я гледа със смръщени вежди.
— Добре съм. Ти си гледай твоите задължения.
— Чувствам те като свое задължение. — Той тръгна след нея. — Няма да се хареса на Мегън, ако не ти помогна да се изкачиш догоре. Знаеш колко е нежно сърцето й. Тя вече преживя достатъчно днес. Нека почистя раните ти, преди тя да те види. — Той я прегърна през кръста. — Хайде. И преди си се облягала на мен, не е толкова лошо.
Защо не? Изпитваше болка и празнота, която би могла да бъде… самота. Вероятно това беше последният път, когато щеше да се наложи да приеме помощ от Харли или от когото и да било от тях. После щеше отново да е сама.
— Прав си, сърцето на Мегън наистина е прекалено добро. — Облегна се на него. — А аз не искам да я карам да се чувства зле…
Глава 21
— Как е той?
Мегън се обърна и видя Рената, застанала на прага на болничната стая на Филип.
— Не е добре. — Тя сви уморено рамене. — А може би не е толкова зле. Все още трябва да направят много тестове, но специалистите тук не вярват състоянието му да се е влошило непоправимо, докато е бил в плен на Молино. Само че аз се надявах Гарднър да е прав и да видя някакви признаци, че той излиза от комата.
— Няма такъв късмет?
Мегън поклати глава.
— Но може би ще излезе по-късно. Кой знае дали Филип е разбрал нещо от онова, което му се е случило. Възможно е да е изпитал шок, който да е забавил подобрението.
— Правиш смели предположения, нали? — запита тихо Рената.
Мегън стисна ръката на Филип. Почувствай ме, приятелю, знай, че аз съм тук. Нека преминем заедно през това.
— Да. Обаче надеждата може да прави чудеса. Виждала съм го. Беше чудо и това, че Дейви успя да се отърве от ръцете на Молино, без той да му причини нищо. — Смени темата. — Къде са Грейди и Харли? Все още ли са в дома на Молино? Грейди ме остави тук и каза, че ще се върне при Винъбъл. Опитвам се да извлека някаква информация за бандитите, с които Молино е работил, от файловете и папките му.
Рената кимна.
— Харли също е там. Казах му да гледа за записки, касаещи жертвите на Молино. Трябва да намеря Адиа.
Мегън имаше болезнен спомен за розовата рокличка, принадлежала някога на момиченцето.
— Разбира се, трябва да я намерим. — Направи пауза. — Исках да ти благодаря, че рискува страници от Книгата, за да ми дадеш време с Молино. Знам, че ти е било трудно.
— Не, не беше.
Мегън я гледаше втренчено, не вярваше на ушите си. Рената се усмихна.
— Е, щеше да ми е трудно, ако бяха автентични.
Мегън ококори очи.
— Но ти каза, че са.
— Когато станах Пазителка на Книгата, накарах Марк да направи две нейни копия. В тях не бяха записани истински имена и адреси, но хартията беше обработена така, че да даде положителен резултат, когато се тества за автентичност. Мислех, че Едмънд вероятно нямаше да умре, ако имаше какво да даде на онези копелета и така да спечели време, докато успее да избяга. — Сви рамене. — Взех едно от копията със себе си, когато тръгнахме от Мюнхен, в случай че намеря начин да поставя капан на Молино.