Мегън изведнъж си спомни как Рената не даваше на никого да пипне куфара й.
— Но не ни каза.
Рената направи гримаса.
— Вече установихме, че не обичам да споделям вещите си с никого.
— О, не знам. Мисля, че можеш да свикнеш дори с това. — Изведнъж й хрумна нещо. — Изненадана съм, че семейството не е записало Книгата на компютърен диск. Няма ли да е по-безопасно?
— Зависи как ще погледнеш на това. Достъпът до компютърните продукти е по-лесен. Ако бъдат откраднати, те могат да бъдат копирани за пет секунди, а е възможно ние да не разберем навреме за това, за да спасим семейството. Едмънд започна опити да запише Книгата на диск, но процесът е истински кошмар. Единственият, който има достъп до Книгата, е Пазителят.
— Което ще рече, че зависи от теб?
Рената кимна.
— Ще се опитам да го направя, но това не е номер едно в списъка с приоритетите ми. Не можем да я сканираме, защото е писана от различни хора с различни почерци и е възможно да има неясни петна и несъответствия. Налага се да унищожаваме хард диска всеки път, за да сме сигурни, че не са останали дори фрагменти от данните. Не можем да се доверим на софтуера, за който се предполага, че изчиства хард диска. А и Книгата не се състои само от един том. Семейството се разраства от векове. — Направи гримаса. — И те уверявам, че като Пазител имам и други неща, които трябва да свърша, освен да седя и да вкарвам данни в компютъра. Достатъчно е, че успявам да водя истинската Книга.
— Звучи наистина като кошмар. — Мегън изучаваше лицето й. — А какво щеше да стане, ако в куфара ти беше оригиналната книга? Щеше ли да я използваш?
— Не. — Тя навлажни устни. — Иска ми се да ти кажа, че щях да я използвам, но ще излъжа. Не мога да го направя. Ти ме интересуваш, но не бих поела…
— Престани да се измъчваш. Всичко е наред, Рената — каза тихо Мегън. — Не се опитвах да те притисна в ъгъла. Винаги съм знаела, че това е твоя привилегия.
— Щях да намеря друг начин. Нямаше да позволя на Молино…
— Ти намери друг начин.
— Винаги съм мислела, че всяко решение, свързано с Книгата, ще е просто, черно-бяло. Но вече нищо не е черно-бяло.
— Добре.
— Не и за мен. За мен ще е много по-трудно. — Направи гримаса. — И вината е твоя. Ти ме накара да подложа на съмнение неща, в които съм вярвала през целия си живот. — Погледът й се премести върху Филип. — Наистина ли си струваше да рискуваш толкова много, след като той може никога да не се върне към живота?
— За мен — да. Обичам Филип.
Рената поклати глава.
— Няма разум. Просто чувство.
Мегън се усмихна.
— А ти си цялата разум и нито капка чувство. Поне се опитваш да бъдеш такава. Обаче невинаги успяваш, нали?
— Ще се върна към онова, което смятам за правилно. — Прекоси стаята и застана до Мегън. — Трябва да тръгвам. Марк ми се обади и каза, че ще е умно да изчезна заедно със залеза. Прекалено много хора вече знаят, че съм свързана с Книгата.
— Само ЦРУ.
— ЦРУ се състои от хора, които имат мнения, амбиции и техни собствени приоритети.
— Ти им нямаш доверие.
— Нямам право да се доверявам на никого. Сега книгата е по-изложена на опасности, отколкото преди стотици години.
— И трябва да бъде защитена.
— Ти не го разбираш?
— Разбирам, че ти също имаш право на собствен живот.
— Аз няма да се откажа от живота си. Просто трябва да направя някои… промени. — Направи пауза. — Както ще направиш и ти. Ти си Слушател. От време на време ще чуваш гласове и ще трябва да избираш дали да не им обърнеш внимание, или пък да им помогнеш, както стори с Едмънд.
— В момента не искам да мисля за това.
Рената замълча.
— Тогава мисли за факта, че си Пандора.
Мегън поклати категорично глава.
— Казах ти, Молино беше откачен. Искаше смъртта на Сиена и измисли сценарий, който да отговаря на фантазиите му.
— Харли каза, че Молино бил много уплашен, когато си го заплашила да го докоснеш там, на скалата.