— Какво беше това? Рената…
Обаче имаше чувството, че не Рената е в хеликоптера. Скочи на крака и побягна вън от къщата. Рената стоеше и гледаше към хеликоптера, който току-що беше излетял.
— Той тръгна.
— Харли? Защо не го спря?
— Не го притискай и той ще се върне у дома, като размахва опашка — каза Рената. — Макар всъщност да не съм сигурна за второто. Така обаче имаш повече шанс, отколкото ако хукнеш след него.
— Няма как да го знаеш със сигурност — каза Мегън отчаяна.
— Така е, но съм много добра в изчисляването на причинно-следствените връзки и прогнозирането на крайния резултат. — Усмихна се. — Ако греша, ще ти помогна да го намериш и да го върнеш. В това също съм добра. — Хвана Мегън за ръката. — Хайде, да отидем да видим дали ще открием нещо за Адиа в тези купища папки.
— Харли не отговаря на позвъняванията — каза Грейди, когато срещна Мегън в коридора пред стаята на Филип. — Опитах всички възможни начини да се свържа с него. Сякаш е потънал вдън земя.
— Защото така иска. — Мегън поклати глава. — Рената твърди, че сам ще пожелае да се върне, но на мен ми е трудно да бъда търпелива. Минаха три дни, Грейди.
— Но нали каза, че все още трябва да се проведат тестове върху Филип?
Тя кимна.
— Казват, че Молино не е успял да влоши състоянието му, но не са сигурни. — Добави несигурно: — Обаче той не дава никакъв отговор, както е сторил с Гарднър. Прегледах бележките на Гарднър, наистина е записано, че има слабо подобрение. Но дали не е лъжа?
— Скот обади ли ти се?
— Да, беше леко скован, но иска да отида да видя Дейви, когато имам възможност. Мисля, че всичко ще е наред между нас. — Обърна се към вратата на стаята на Филип. — Искам да се върна при него. Продължавам да се надявам…
— Чудеса? — запита Грейди. — И аз се надявам, Мегън. — Направи пауза. — Но няма да съм тук, за да видя дали ще успееш да направиш чудо.
Тя се обърна с лице към него.
— Какво?
— О, ще се върна. Няма да се отървеш така лесно от мен. Но Винъбъл ще замине за Северна Африка, за да се опита да проследи децата жертви, за които открихме данни в папките на Молино.
— И ти ще отидеш с него?
Грейди сви рамене.
— Може да свършим добра работа, ако му помогна. — Срещна погледа й. — А и ти не ме искаш тук в момента. Правя опити да остана на заден план, но не се получава. Тревожа те, нося ти безпокойство. Не искаш да мислиш сега за нас двамата. — Добави рязко: — По дяволите, и преди като че ли не можеше да свикнеш с мисълта за мен. Ако те притисна сега, може да избягаш, както направи Харли.
— Аз приключих с бягането.
Обаче осъзна, че изпитва облекчение. Дори в момента усещаше топлината, която тялото му излъчваше. Достатъчно беше само да го погледне, за да изпита желание. Да, той й причиняваше емоционално и физическо безпокойство, а в момента тя нямаше нужда от това. Чувствата й бяха в безпорядък, защото все още имаше проблеми с това да се примири, че е Пандора, и с липсата на подобрение в състоянието на Филип. Той изучаваше изражението й.
— Виждаш ли?
— Не ми харесва, когато се окажеш прав.
— Трябва да свикнеш с това. — Целуна я бързо, но страстно. — Ще бъда разбиращ и благороден месец, не повече. След това ще се върна и отново ще ти причинявам безпокойство.
Тя изпитваше такова и в момента, докато го гледаше как се отдалечава по коридора. Възможно е да успееше да потуши ефекта, който Грейди извикваше у нея, на съзнателно ниво, но не и на подсъзнателно — той винаги беше там, дълбоко, чакаше.
Е, щеше да се наслади на спокойствието и пространството, които можеше да получи. Върна се в стаята на Филип.
Белхейвън
Две седмици по-късно
— Дойдох да се сбогувам с теб. — Рената стоеше на прага на стаята на Филип. — Можеш ли да го оставиш за няколко минутки?
— Защо не? Може би така ще му липсвам поне малко. — Последва Рената вън от стаята. — Напоследък съм склонна да опитам всичко.
— Трябва поне за малко да се откъснеш от това. — Рената тръгна към просторното преддверие. — Седиш затворена тук от седмици. Тревожа се за теб. — Направи пауза. — Грейди също се тревожи за теб.
Мегън замръзна.
— Говорила си с Грейди?
— Преди два дни. Те напредват с издирването на жертвите. Двамата с Винъбъл са открили четирийсет и пет от тях живи досега. Каза, че ще отиде в Танзания, защото натам водела следата на Адиа. Мисли, че вождът на племето е променил името й.