Выбрать главу

— Няма начин.

— Вече завърших и мога да си наема апартамент близо до болницата. Вероятно трябва да помисля за това.

— Да не си посмяла. Не искаш да оставиш сам старец като мен, нали? Аз вероятно просто ще изчезна, ще се слея със залеза. — Усмихна й се нежно. — Ние сме семейство, Мегън. Ако настъпи моментът, в който ще поискаш да си тръгнеш, ще ти помогна. Но не бързай. Тези години трябва да са добри и за двама ни.

Тя кимна.

— Просто се питах защо говориш за любов, брак и бебета. Не е обичайно за теб.

— Може да съм решил, че трябва повече да говорим за онова, което мислим. И за това, как се чувстваме.

Тя направи гримаса.

— Филип, аз говоря прекалено много за това, как се чувствам по отношение на различни неща. Досаждам ти. Реших вече да не се оплаквам.

— Но ти никога не се оплакваш.

— Казваш го, защото ме обичаш. — Усмивката й изчезна.

— Слава богу. Казвала ли съм ти някога колко много означава твоята обич за мен? Ето за какво трябва да разговаряме. — Бутна стола си назад. — И за твоя личен живот. Ако си спомням правилно, не си излизал на среща, откакто започнах практиката си в болницата.

Той се усмихна.

— Но аз имам извинението на напредналата си възраст.

— Глупости. — Той се засмя. — Надявам се да си права. — Усмивката му изчезна. — Какво се случи с твоя Джулио?

— Беше прекалено напрегнат. — Обърна се към вратата, но хвърли поглед през рамо. — За какво са всичките тези въпроси? Кошмари. Промени в настроението. Несъществуващият ми любовен живот. Не си бил така любопитен от първите години на грижата ти за мен. Защо си така настойчив сега?

— Уплаших се снощи — каза той тихо. — Едва не те изгубих. Предполагам, хрумнало ми е, че трябва да се интересувам повече дори от най-дребните неща в живота ти. — Усмихна се. — Реших, че може би занемарявам задълженията си.

Тя изпита прилив на топла привързаност и обич към него.

— Дългът нищо не означава. Ти ми даваш любов, което е хиляди пъти по-важно.

Махна му и излезе. Усмивката й изчезна, докато вървеше по алеята към колата. Не искаше да създаде впечатление, че избягва въпросите му, но все още й беше трудно да говори за Джулио. Беше го наранила и все още изпитваше вина. Той беше сбъркал страстта с любов, а тя трябваше да внимава повече. Разкаянието й беше така силно, че й беше попречило да се втурне презглава към следващата връзка. Беше се изкушавала няколко пъти, защото беше открила, че сексът е незаменим отдушник, който отнема болката и напрежението и дори прекалените емоции. Обаче не беше честно да взема, когато това причинява болка на онзи, който дава.

Първо правило: не причинявай вреда.

Първото правило на Хипократовата клетва, която беше произнесла съвсем наскоро. На устните й разцъфна усмивка, когато започна да изкарва колата на заден ход от алеята. Независимо как и къде прилагаше това правило, честта си е чест.

Но сега трябваше да забрави за Филип и за неочаквания разговор за любовния й живот. Малкият Дейви я чакаше и това беше единственото важно нещо днес.

Глава 3

Господи, прекрасна е!, помисли си Грейди.

Мегън стоеше до Дейви пред клетката на слона. Беше се навела и шепнеше нещо в ухото на детето. Беше наистина красива, достигнала зенита на красотата, притежаваща всичко, което на младини беше само обещание. Усмихваше се и сякаш привличаше всичката светлина на облачния ден. На петнайсет тя беше слаба и плоска като дъска, но усмивката й беше същата — изразяваше едновременно дяволита палавост и бездиханно предчувствие. Сега тялото й беше зряло, а усмивката й беше топла и изразяваше съчувствие.

Той виждаше как й отговаря малкото момченце. То се смееше и се притискаше в нея. Кой би могъл да го обвини?

Трябваше да престане да стои и да я гледа втренчено, да си спомни коя е Мегън и каква е значимостта й в момента. Да помисли също и за това, какво би могла да бъде за него. Да, човек винаги трябва да прави това, което трябва, нали?

— Може ли да пояздя слона? — запита Дейви. — Обзалагам се, че ще ме хареса.

— Сигурна съм, че ще е така. — Мегън му предложи пуканки. — Но не мисля, че позволяват на малките момченца да яздят животните. Може би трябваше да отидем в зоологическата градина за домашни любимци.