— Това е прекрасно.
— Аз не мисля така. Мразя дарбата си. Знаеш ли как се чувствам, когато мога да излекувам едно дете, а друго — не.
Тя кимна.
— Аз съм лекар. На мен това ми се случва непрекъснато. А аз не мога да разчитам на нищо друго, освен на знанията и опита си.
Той смръщи вежди.
— Не това искам от живота. Какво ще стане, ако някой открие на какво съм способен? Ще ме задушат, ще се опитат да ме провъзгласят за светец.
— Ти очевидно имаш проблем. Какво е твоето решение?
— Присмиваш ли ми се?
— О, не, смея се, защото съм щастлива. — Тя се усмихна лъчезарно. — Смея се, защото за първи път имам надежда. Направих нещо правилно, прекрасно и сега тази цялата работа с Пандора може би ще се окаже полезна за мен. — Повтори: — Какво е твоето решение?
Той сви рамене.
— Ще се върна към живота си такъв, какъвто беше преди. Но може би няма да ми навреди, ако прекарвам по няколко дни в седмицата в болницата. Това би трябвало да е достатъчно да помогна в критичните случаи. Както казах, обичам децата.
Тя усещаше сълзите, които напираха в очите й.
— Не, не мисля, че това ще ти навреди. — Харли отново погледна Филип.
— Не мога нищо да обещая, Мегън. Не знам как се получава това. Преди да влезеш, поставих длан на слепоочието му, отговор не последва. Разбира се, понякога ми бяха необходими дни с децата.
— Просто опитай, Харли.
Той кимна.
— Ще направя всичко, на което съм способен. Но не и ако ти кръжиш непрекъснато около мен. И без това се чувствам странно, когато лекувам. Ти ме объркваш допълнително.
— Обърквам те? Трудно е да се повярва.
— Просто замини някъде за няколко дни. Ще ти се обадя, ако имам новини.
— Искам да остана тук.
Той поклати глава.
— Аз оставам, ти заминаваш. — Усмихна се. — Отиди в Танзания. Рената ми каза, че е възможно Грейди да има нужда от помощ.
— Рената? — Направи пауза. — Рената ли те доведе тук тази вечер?
Той кимна.
— Тя ме преследваше като хрътка. Мислеше, че ще съм достатъчно любопитен да изследвам възможностите и се обаждаше на всяка болница в район от три щата. Каза, че съм пропилял достатъчно от времето й и че трябва да оправя нещата, които са близо до дома. — Направи гримаса. — Добих впечатлението, че ако не направя това, което иска тя, ще сложи край на прикритието ми в болницата и ще ми организира интервю с Опра на тема лечители светци през последните десетилетия.
Мегън се усмихна.
— Какво дяволче е тя!
— Танзания — настоя той.
Грейди щеше да е в Танзания. Не беше го виждала повече от две седмици, а той не беше направил опит да се свърже с нея. По дяволите, може би изпитваше облекчение сега, когато между тях имаше известно разстояние. Тя не беше единствената, която трябваше да вземе важни решения, откакто се бяха срещнали. Може би трябваше да изчака той да направи следващата крачка.
Да чака? Напоследък като че ли целият й живот беше спрял и тя можеше само да чака. Филип, медицинската й кариера, изследването и приемането на таланта на Пандора. И, по дяволите, трябваше да изясни отношенията си с Грейди, преди отново да се впусне в някоя област и да продължи живота си. Кимна бавно.
— Определено ще отида в Танзания.
Глава 22
Танзания
Мегън се напрегна, когато чу превъртането на ключа в ключалката на хотелската стая.
— Не е заключено, Грейди! — извика.
Грейди отвори вратата и остана така, загледан в нея, без да проговори. Беше облечен в панталони цвят каки и ботуши, удобни за пустинен терен, тъмната му коса изглеждаше по-светла от последния път, когато го беше видяла, кожата му — по-загоряла, станала бронзова от африканското слънце.
— Подкупих служителя на рецепцията — каза тя. — Не исках да се срещнем долу във фоайето. — Навлажни устни. — Би трябвало да отседнеш в някой по-класен хотел. Подкупът, който дадох, беше наистина нищожен. А бих могла да бъда крадец, убиец или…
— Хотелът ме устройва. — Затвори вратата, но не направи крачка към нея. — Преговарям с един племенен вожд, и ако отседна в скъп хотел, цената, която ще трябва да заплатя, ще се покачи.