— Но ти се трудиш над него вече двайсет минути.
— Тогава още няколко няма да са кой знае какво. — Преброи до три и отново опита. — Живей, Мануел — прошепна. — Имаш толкова много неща да правиш, толкова много да видиш. Не оставяй живота си да свърши така.
Обаче животът му беше изтекъл и тя го осъзна след още две безполезни минути. По дяволите. Бедното дете. Свали ръкавиците си и се извърна от трупа.
— Документирайте, че пациентът умря в 11:05 — каза рязко на сестрата.
Излезе от спешното отделение, за да се измие и да смени изцапаните си с кръв дрехи. Не можеше да се изправи в този вид лице в лице с майката на момчето. Защото жената и без това щеше да носи лошия спомен в себе си до края на живота си.
По дяволите. Затвори очи и облегна глава на рамката на вратата. За един кратък миг. Не трябваше да е така. Трябваше да може да направи повече.
— Добре ли си, Мегън?
Отвори очи и видя Скот до себе си.
— Не. — Изправи гръб. — Исках чудо. И не го получих.
— Направи всичко възможно. Ние сме само лекари. Не можем да вървим по водата.
— Мога поне да се опитам. И всеки ден мога да опитвам малко по-упорито и може би някой ден ще бъда достатъчно силна да… — Разтри очите си с опакото на дланите и се извърна от него. — Не мога да стоя тук и да говоря с теб. Трябва да отида при майката на Мануел.
— Чакай. — Той бързаше след нея. — Аз ще й кажа, Мегън.
Тя поклати глава.
— Не, това е моя работа. Той беше мой пациент.
Но, по дяволите, не искаше да прави това. Тази отговорност винаги беше болезнена за нея, но беше особено травмираща, когато ставаше въпрос за деца.
— Но ти благодаря, Скот.
Той сви рамене.
— За мен също е трудно. Но това не ме разкъсва така, както теб. Понякога се питам защо си решила да станеш лекар. Прекалено си емоционална. Психологическата подготовка, която преминахме в медицинското училище, въобще не е стигнала до теб.
— Ще свикна.
Погледът й не се откъсваше от дребната латиноамериканка, седнала на един от столовете в чакалнята. Обзе я дълбока тъга. Мили Боже, по лицето на жената се изписа надежда, когато видя Мегън… Не, никога нямаше да свикне. Не и след милион години. Тогава трябваше просто да поеме удара по брадичката и да отиде да съобщи на майката, че момчето й е мъртво.
Жената беше напрегната, очите й бяха пълни с тревога. Мегън усещаше болката и отчаянието й, като да бяха нейни собствени. Те я обгръщаха, сякаш щяха да я удавят. Стегна се, опита се да се дистанцира от всичко това.
— Мегън — прошепна Скот.
Тя разтърси глава, за да я проясни.
— Всичко е наред.
Навлажни устни и се застави да прекоси помещението.
Трябваше да приключи с това и в същото време да помогне на жената, да я утеши, ако въобще е възможно…
— Мисис Ривера, аз съм доктор Мегън Блеър. — Пое си дълбоко дъх. — Съжалявам, че трябва да ви го кажа, но…
Скот Роугън не можеше да каже коя от двете жени страда повече, докато гледаше как Мегън прегръща дребната женица. Да, Мегън трябваше да остави него да свърши това.
— Престани да се тревожиш за нея. Не можеш да защитаваш малката си приятелка до края на живота й.
Скот се обърна и видя Хал Трудо на няколко метра от себе си. Той не беше в операционната, но вероятно вече в цялото отделение се знаеше за отчаяните опити на Мегън да спаси живота на детето. Дяволски желаеше не Хал да беше дежурен тази нощ. Хал смяташе всичките си колеги за конкуренти, а Мегън — за заплаха при изкачването му в йерархията на болницата. Първите две години след завършването на медицинското училище могат да се окажат много важни за лекарите — или да ги затвърдят като такива, или да ги пречупят. Хал щеше да бъде изключително доволен, ако можеше да направи така, че Мегън да изглежда недостатъчно професионалистка.
— Не се тревожа — каза Скот. — Тя се справя чудесно.
— Чух, че едва не се разпаднала, когато момчето умряло.
— Да, беше разтревожена. Но не се разпадна. Никога не би изгубила присъствие на духа и така да рискува живота на пациент. — Завъртя се на пети. — И всеки в онази стая би ти казал абсолютно същото. Не се опитвай да правиш проблем. Единствената грешка, която тя допусна тази вечер, беше прекалената й загриженост, но тя не й позволи да й попречи.
— Това подлежи на съмнение. Чух, че според Главния администратор тя създава впечатление за нестабилност. — Усмихна се злобно. — Но ти вероятно се наслаждаваш на тази нейна емоционалност. Как е тя в леглото, Скот?