— Не, просто имах много трудна нощ. Имах няколко проблема. Ще ти разкажа, когато се прибера у дома. На път съм. А ти защо си буден? Вече минава два часът сутринта.
— Само дремех. Футболният мач свърши чак в полунощ. Спечелихме в последните четири секунди. Бях прекалено напрегнат и не можах да се отпусна.
— Ура!
— Да, дяволски си права. — Той направи пауза. — Какви проблеми имаше?
— Едно четиринайсетгодишно момче умря на масата. Не можах да го спася.
— По дяволите!
— Да. Какво ще кажеш да изпиеш чаша горещ шоколад с мен и да ми разкажеш как се разви мачът?
— Звучи добре. Ще приготвя шоколада. Колко ти остава до дома?
— На магистралата съм. Двайсет минути. — Тя смръщи вежди, защото в огледалото за обратно виждане заблестяха непоносими светлини. — Господи, ще ме заслепят! Сякаш имам опашка. Някакъв камион, мисля. Шофьорът трябва да е пиян. По това време на нощта има достатъчно място да се разминем, не може той да не го осъзнава. — Светлините изведнъж изчезнаха. — Добре, премина в лявото платно. Отървах се от него. Надявам се да… Какво, по дяволите!?
Камионът я удари отстрани. Тя трябваше да се бори, за да овладее кормилото. Беше избутана към банкета.
— Какво става, Мегън? — зазвуча в ухото й разтревоженият глас на Филип.
Нямаше време да му отговори. Камионът отново я удари. Лудо копеле! Изтикваше я към ниския мост над реката. Още един удар и джипът можеше да се претърколи и да падне във водата. Тя едва успя да го изправи, преди камионът да я удари отзад. Джипът се завъртя.
Изправи колата. Слез от моста. Щеше да има по-добър шанс, ако успееше да слезе на крайбрежната улица. Влезе в платното и натисна педала на газта.
— Мегън! — Гласът на Филип.
Камионът отново беше до нея. Трябваше да успее да слезе от моста. Натисна отново педала на газта и мигновено остави камиона зад себе си. Още петнайсетина метра и щеше да е пресякла реката. Камионът я настигаше. Удари задната й врата, когато тя вече беше наближила края на моста. Джипът слезе от магистралата и заподскача по крайбрежната улица, докато тя се опитваше да го овладее. Трябваше да го спре, преди да е стигнал до реката. Натисна спирачките и колата поднесе встрани, плъзна се десетина метра и се блъсна в близкото борово дърво. Въздушните възглавници се включиха и я притиснаха към седалката. Беше безпомощна.
Видя камиона да спира на магистралата над нея и един силует да тръгва бавно към улицата. Мъжът беше висок, слаб, облечен в дънки и с каубойска шапка на главата. Нейната програма „Он стар“ й казваше, че въздушните възглавници са се включили и по този начин са информирали полицията. Но мъжът вече крачеше към нея. И тогава чу сирените.
Побързайте! По дяволите, побързайте!
Мъжът се поколеба, после се обърна и се качи обратно на моста. Само след секунда камионът потегли отново и се отдалечи.
Тя изпита такова огромно облекчение, че чак й прималя. Слава богу!
Филип пристигна на мястото след двайсет минути. Вече бяха помогнали на Мегън да излезе от смачкания джип и тя седеше на брега на реката, завита с одеяло. Той й подаде термоса.
— Горещо кафе. Реших, че кофеинът ще ти се отрази добре.
Тя кимна и отпи.
— Всъщност бих могла да пийна и нещо по-силно.
— Не бих ти предложил алкохол в такъв момент. Никога не се знае кога полицията ще реши да те провери. — Седна до нея и я загърна още по-плътно в одеялото. — Добре ли си, Мегън?
— Не, много съм ядосана. — Направи гримаса. — Дори не можах да запиша номера му. Мисля, че беше син Форд пикап, но не съм сигурна. Единственото, в което съм сигурна, е, че е опасен и трябва да бъде спрян. Здравата ме уплаши, по дяволите. Докато седях прикована в джипа и той се приближаваше към мен, се чувствах така, сякаш ме дебне Фреди от „Елм стрийт“. — Тя сви рамене. — Не знам. Може би изведнъж се беше вразумил и идваше да ми помогне. Но се зарадвах, когато се обърна и се отдалечи.
— Аз също се радвам за това. — Филип хвърли поглед на полицая, който измерваше и маркираше следите от гумите. — Не искат ли да отидеш за преглед в болницата?
— Искат, но аз няма да го направя. Нищо ми няма, освен няколко натъртени ребра. Искам да се прибера у дома. — Поклати уморено глава. — Нощта наистина беше ужасна!
Той кимна и се изправи.