— Да видим какво мога да направя. Изпий си кафето и остави другото на мен. — Тръгна към сержанта, който раздаваше заповедите.
Мегън изпита прилив на обич и нежност, докато го гледаше. Беше така лесно да остави всичко в ръцете на чичо Филип. Той не създаваше впечатление за извънредна интелигентност или кой знае какви способности, но тя никога не беше попадала в ситуация, с която той да не можеше да се справи. Дори сега, смален до тези огромни мъжаги полицаите, той тихо и ненатрапчиво доминираше. Беше в началото на шейсетте, слаб и с крехки кости, с високо чело и огромни сини очи, спокоен и уверен. Хората инстинктивно отговаряха на поведението му. Майка й дори не беше споменавала, че има чичо, може би защото той беше само наполовина брат на Сара и двамата се бяха разделили, когато тя е била още в тийнейджърските си години. Но от момента, в който Филип беше дошъл в Миртъл Бийч, за да й стане настойник, след като майка й беше починала вследствие на инфаркт, Мегън беше разбрала, че нищо не може да й се случи, докато Филип Блеър е до нея.
Непреодолимият чар на Филип отново си казваше думата.
Видя как сержантът се поколеба, после сви рамене и се отдалечи.
— Благодаря ви, сержант. — Филип й намигна, преди да тръгне към нея. — Любезният полицай повярва, че една лекарка може сама да прецени състоянието си. И сега ти не трябва да ме разочароваш, ако изведнъж припаднеш. — Помогна й да се изправи на крака. — Помоли да се отбием в полицейското управление и да попълним докладите сега или утре. И се надява да си спомниш нещо повече.
— И аз. — Тя се облегна на Филип и двамата изкачиха малкия хълм към колата. Господи, колко беше уморена! Едва успяваше да постави единия си крак пред другия. — Но не мисля, че ще успея.
— Горещ душ и веднага в леглото — каза Филип. — Аз ще се погрижа за всичко. Имай ми доверие.
Да, можеше и щеше да се довери на Филип. Напоследък отчаяно се опитваше да не му е в тежест. Вече не беше дете. Но тази нощ може би щеше да е добре да приеме утехата и силата, които винаги бяха на нейно разположение…
Глава 2
— Реших, че горещият шоколад, за който говорихме, ще ти помогне да се отпуснеш. — Филип стоеше на прага на спалнята в ръка с чаша, от която се вдигаше пара. — Тъй като при реката ти дадох кофеин, достатъчен да държи буден и слон.
— Съмнявам се, че ще успее да ме задържи будна. — Тя се усмихна, пристъпи към шезлонга до леглото и се отпусна тежко в него. — Чувствам се изцедена.
— Добре. — Той й подаде горещия шоколад. — Обикновено си така заредена с емоционална енергия след тежка нощ, че да си изтощена, на практика е терапия за теб.
— Терапия? — Тя направи гримаса. — Не използвай тази дума. И без това имам проблеми с хора от болницата, които ме мислят за леко нестабилна. — Поклати глава. — Може би са прави. Но аз не разбирам. Не мога да проумея защо те не чувстват това, което чувствам аз. Толкова много болка… Как могат просто да се плъзгат по повърхността? Скот също не изглежда да ги разбира, той е добър човек, Филип.
— Знам. — Той сведе поглед към чашката горещ шоколад в ръката си. — Ти си много чувствителна млада жена. Предупредих те, че лекарската професия може би не беше най-добрият избор за теб.
— Но от твоята уста това звучеше така, сякаш съм разглезена, негодна за нищо. Южняшката красавица. Изборът беше добър. Никога, през целия си живот, не съм искала да правя нещо друго. — Присви устни. — И съм много добра в професията, Филип. Ще трябва само да преодолея прекалената си чувствителност. Ще се справя.
— Нямам и най-малкото съмнение, че можеш да постигнеш всичко, което решиш. Само се надявам, че можеш да останеш хладна и трезвомислеща и да се откажеш, ако стане прекалено трудно за теб.
Тя наклони глава на една страна.
— Толкова спокойна и трезвомислеща, колкото си ти, когато любимият ти отбор губи?
Той се засмя.
— Господи, не, надявам се ти да се справиш по-добре! — Изправи се. — Сега ще те оставя да се наспиш. — Тръгна към вратата. — И не сънувай онова копеле, което се опита да те изблъска от моста. Не заслужава дори да мислиш за него.
— Напротив, не мога да не мисля за него — каза тя мрачно. — Такива пияници не трябва да се движат по шосетата. Надявам се полицията да успее да го проследи и спре.
— Аз също — каза Филип. — Но ти не се тревожи прекалено, окей?
Тя се усмихна.
— Така са казвали обикновено на южняшките красавици. Внимавай, Филип.